Робо изключи уоки-токито, преди Майкъл да успее да отговори. След това го прибра в джоба си, взе една от лопатите и започна да хвърля от пръстта до гроба, като се заливаше от смях, докато буците барабаняха по капака на ковчега.
Пит грабна със замах друга лопата и се присъедини към него. Няколко минути и двамата работиха усилено, докато накрая не останаха само няколко непокрити места от ковчега. Съвсем скоро те също бяха засипани с пръст. И двамата продължиха да пълнят гроба, а пиенето форсираше работата им с бесни темпове, докато върху ковчега не се натрупа стабилно количество от няколко метра пръст. Тръбата за въздух едва се подаваше отгоре.
— Хей! — възкликна Люк. — Хей, престанете! Колкото повече го закопавате, толкова повече ще трябва да се мъчим да го изкопаем след два часа.
— Това е гроб! — възрази Робо. — Така се прави с гробовете — покриваш ковчега.
Люк му издърпа лопатата.
— Стига толкова! — каза той твърдо. — Искам да прекарам вечерта в пиене, а не да копая като луд, ясно ли е?
Робо кимна, както винаги не искаше да дразни когото и да било от компанията. Пит, силно запотен, захвърли лопатата си.
— Не мисля, че бих се захванал с такава кариера — запъхтян заяви той.
Издърпаха ламарината отгоре, след това постояха отстрани няколко секунди в гробно мълчание. Дъждът звънеше по метала.
— Добре — заяви Пит накрая. — Омитаме се.
Люк зарови ръце в джобовете на сакото си, замислен.
— Наистина ли сме сигурни в това?
— Разбрахме се, че ще му дадем урок — припомни Робо.
— Ами ако се задави и повърне, или пък се случи нещо друго?
— Всичко ще бъде наред, не е толкова пиян — увери го Джош. — Да се махаме.
Джош се качи отзад в микробуса, а Люк затвори вратите. След това той, Пит и Робо се напъхаха отпред и Робо запали мотора. Караха обратно по черния път около километър, след което направиха десен завой и излязоха на главния път.
Тогава Робо включи станцията.
— Как си, Майкъл?
— Момчета, вижте, този майтап никак не ми е забавен.
— Нима? — отвърна Робо. — На нас пък ни е!
Люк взе уоки-токито.
— Това се нарича истинско отмъщение, чиста класика, Майкъл.
Всички в микробуса избухнаха в неудържим смях. Сега беше ред на Джош.
— Майкъл, отиваме в жесток клуб с най-красивите мацки, чисто голи се плъзгат по пилони. Наистина ще си бесен, че изпускаш това!
Гласът на Майкъл долетя завален, със съвсем лека умолителна нотка.
— Не можем ли да прекратим всичко това, моля ви? Наистина не ми е забавно.
През предното стъкло Робо виждаше задаващ се пътен ремонт, отбелязан със светофар, показващ зелено. Той увеличи скоростта.
Люк изкрещя през рамото на Джош:
— Успокой се, Майкъл, ще се върнем след два часа.
— Как така два часа!
Светлината стана червена. Без да има достатъчно време да спре, Робо засили още повече и се стрелна.
— Дай ми джаджата — каза той, сграбчи предавателя и с една ръка продължи да маневрира по дълъг завой. Погледна уоки-токито на светлината, идваща от таблото, и натисна копчето предава.
— Ей, Майкъл…
— РОБО! — изкрещя Люк.
Над тях се виждаха фарове, идващи право към микробуса.
Заслепиха ги.
Последва изсвирване на клаксон, дълбоко, мощно, диво.
— РОББББООО! — изкрещя отново Люк.
Робо натисна спирачката в пристъп на паника и изпусна предавателя. Воланът се завъртя в ръцете му, докато той отчаяно се оглеждаше накъде да свие. Отдясно дървета, отляво багер, фарове, прогарящи предното стъкло, които го заслепяваха и като задаващ се влак идваха право насреща му в плющящия дъжд.
2
Майкъл със замаяна глава чу крясъци, последвани от шумно тряс, все едно някой е изпуснал станцията.
Сетне тишина.
Той натисна копчето предава.
— Ехо?
В отговор долетя само глухо пращене.
— Ехо? Хей, момчета!
Пак нищо. Той вторачи поглед в двупосочната станция. Беше стабилно устройство с твърдо пластмасово тяло, една къса антена и една по-дълга, и с надпис „Моторола“ върху решетката на микрофона. Имаше и копче за включване и изключване, друго за контрол на звука, селектор на честоти и малка точка зелена светлина, която блестеше ярко в мрака. След това погледна белия сатен, който беше на сантиметри от очите му, опита се да се пребори с паниката и усети, че започва да диша все по-бързо и по-бързо. Страхотно му се пикаеше, почти неистово.
Къде, по дяволите, се намираше? Къде бяха Джош, Люк, Пит, Робо? Стояха наблизо и се заливаха от смях? Дали копелетата наистина бяха отишли в клуб?
Сетне паниката стихна и алкохолът нахлу отново. Мислите му натежаха и се размътиха. Затвори очи и сънят едва не го засмука.