Отвори очи, сатенът, първоначално замъглен, дойде на фокус, когато една дълга вълна на гадене внезапно се надигна в него, хвърли го нагоре във въздуха и го стовари обратно на дъното на ковчега. Пак горе. Пак долу. Преглътна и отново затвори очи, замаян. Усещаше как ковчегът се люлее, поклаща се настрани, носи се в пространството. Нуждата да се изпикае бавно отстъпваше. Внезапно гаденето вече не беше толкова лошо. Тук беше уютно. Рееше се. Като в голямо легло!
Затвори очи и потъна като камък във водите на съня.
3
Рой Грейс седеше в мрака на своята стара алфа ромео сред върволица от неподвижно задръстване, дъждът барабанеше по покрива, а пръстите му тактуваха върху волана, докато разсеяно слушаше звучащия в колата диск на Дайдо. Чувстваше се напрегнат. Нетърпелив. Тъжен.
Чувстваше се адски скапан.
Утре му предстоеше да се яви в съда и знаеше, че има проблем.
Отпи от бутилката с минерална вода „Евиан“, сложи капачката и пъхна шишето обратно в жабката.
— Хайде, хайде! — нетърпеливо каза той, а пръстите му вече барабаняха по-силно. Закъсняваше с четирийсет минути за срещата си. Мразеше да закъснява, винаги имаше чувството, че е проява на грубост, сякаш заявяваш, моето време е по-важно от твоето, затова мога да те карам да ме чакаш…
Ако беше тръгнал от работа само минута по-рано, нямаше да закъснее: друг щеше да поеме обаждането и обирът в бижутерския магазин в Брайтън, извършен от двама непълнолетни, надрусани с бог знае какво, щеше да е проблем на някой колега, а не негов. Това беше един от професионалните рискове на полицейската работа — лошите не са така добри да спазват работното време.
Не трябваше да излиза тази вечер, знаеше той. Трябваше да си остане вкъщи и да се подготви за утре. Извади бутилката и отпи още малко вода. Устата му беше суха, залепнала. Оловни пеперуди сякаш пърхаха в корема му.
През последните няколко години разни приятели го бяха набутали в десетина срещи с непознати жени и всеки път преди среща той беше кълбо от нерви. Тази вечер нервите му бяха още по-зле и понеже не бе успял да се изкъпе и преоблече, се чувстваше неловко заради външния си вид. Всичките му подробни планове какво да облече бяха изхвърчали през прозореца благодарение на двамата непълнолетни никакъвци.
Единият бе стрелял с пушка с рязана цев срещу ченге, което не беше на смяна, но се бе озовало твърде близо до бижутерския магазин за щастие не прекалено близо, че да е фатално. Рой беше виждал повече пъти, отколкото му се искаше, последствията от дванайсети калибър, изстрелян срещу човек от няколко метра. Можеше да откъсне крак или ръка или да пробие дупка в гърдите с размер на футболна топка. Това ченге, детектив на име Бил Грийн, когото Грейс познаваше — бяха играли ръгби в един отбор няколко пъти, — беше прострелян от трийсет метра. От това разстояние сачмите щяха да повалят фазан или заек, но не и стокилограмов ръгбист, облечен в кожено яке. Бил Грийн донякъде бе извадил късмет — якето беше предпазило тялото му, но няколко сачми се бяха забили в лицето му, включително една беше попаднала в лявото му око.
Когато Грейс се добра до мястото, младежите вече бяха задържани, след като бяха блъснали и преобърнали джипа си. Беше твърдо решен да им лепне опит за убийство в добавка към въоръжения грабеж. Ненавиждаше факта, че все повече престъпници използваха оръжие в доброто старо Обединено кралство и принуждаваха все повече полицаи също да посягат към оръжията. По времето на баща му въоръжените полицаи бяха нещо нечувано. Сега в някои градове полицаите по правило държаха пушки в багажниците на колите си. По природа Грейс не беше склонен към отмъщение, но ако зависеше от него, всеки, който стреля срещу полицай — или невинен човек, — трябва да бъде обесен.
Задръстването не помръдваше. Погледна часовника на таблото, сетне сипещия се дъжд, отново часовника, след това ярките червени светлини на колата пред него — глупакът беше оставил фаровете си за мъгла включени и почти го заслепяваше. Погледна и ръчния си часовник с надеждата, че този на таблото показва грешно време. Но не показваше. Бяха минали цели десет минути, а не бяха помръднали нито на сантиметър. Нито пък имаше някакво движение в отсрещната посока.
Синя светлина проблесна на пресекулки във вътрешното огледало и в страничното. Почти веднага чу и сирена. Патрулна кола профуча край него. След това линейка. Още една патрулна кола премина с пълна газ, последвана от две пожарни.
По дяволите. Имаше пътен ремонт, когато мина оттук преди два дни, и беше предположил, че това е причината за забавянето. Но сега осъзна, че трябва да е станала катастрофа, а по пожарните съдеше, че е тежка.