Лицето му отново го погледна от огледалото. Грейс направи гримаса при вида на отражението си — късо подстригана коса, съвсем малко повече от лек мъх, нос, смачкан и изкривен след счупване, докато работеше като уличен полицай, което му придаваше вид на пенсиониран професионален боксьор.
На първата им среща Санди му бе казала, че има очи като на Пол Нюман. Това много му хареса. Беше едно от милиона неща, които харесваше в нея. Фактът, че обичаше всичко в него, безусловно.
Рой Грейс знаеше, че физически съвсем не изглежда впечатляващо. Висок метър и седемдесет и седем, той беше само два сантиметра над изисквания минимален ръст, когато започна работа в полицията преди деветнайсет години. Но въпреки любовта си към пиенето, променливата откъм успехи битка с цигарите, благодарение на усилените тренировки в полицейската спортна зала той беше изградил мощна физика и се поддържаше във форма, като тичаше по трийсет километра седмично и все още от време на време играеше ръгби — винаги крило.
Девет и двайсет.
Дяволите да го вземат.
Определено не искаше да остава до късно тази нощ. Не можеше да си го позволи. Утре трябваше да се яви в съда и имаше нужда да се зареди с пълноценен нощен сън. Само мисълта за предстоящия кръстосан разпит натискаше всякакви неприятни бутони в главата му.
Внезапно отгоре го заля поток от светлина и той чу хлопащия звук на хеликоптер. След миг светлината премина напред и той видя машината да се спуска.
Набра номер от мобилния си телефон. Отговориха му почти веднага.
— Здравейте, обажда се старши детектив Грейс. Седя в задръстване на А26 южно от Кроубъроу, изглежда, някъде напред е станала катастрофа — може ли да ми дадете информация?
Свързаха го с операционната зала на централата. Мъжки глас каза:
— Здравейте, старши детектив, станала е голяма катастрофа. Докладваха за смъртни случаи и заклещени хора. Пътят ще бъде затворен известно време — по-добре да обърнете и да използвате друг маршрут.
Рой Грейс му благодари и прекъсна. След това извади своя „Блекбъри“3 от джоба на ризата, провери номера на Клодин и й изпрати съобщение. Тя му отговори почти веднага да не се притеснява, просто да отиде когато може.
Това още повече го настрои добре към нея.
И му помогна да забрави за утрешния ден.
4
Такова каране не се случваше много често, но когато се случеше, Боже, Дейви наистина се забавляваше! Той седеше на пътническата седалка до баща си, докато ескортиращата полицейска кола се носеше бясно отпред, сините светлини мигаха, а сирената правеше иу, иу, иу и те караха в отсрещното, като задминаваха километър след километър от задръстването. Боже, това беше по-добро от която и да е панаирна въртележка, на която го бе водил баща му, дори тези в Алтън Тауърс, а те бяха просто най-добрите!
— Ииха! — изкрещя той щастливо. Дейви беше пристрастен към американските полицейски предавания по телевизията, което и беше причината да обича да говори с американски акцент. Понякога беше от Ню Йорк. Друг път от Мисури. Понякога Маями. Но най-често от Ел Ей.
Фил Уилър, едър мъжага с масивно бирено шкембе, облечен в работната си униформа от кафяв док, протъркани ботуши и черно кепе, се усмихна на сина си, който се возеше до него. Преди години жена му бе рухнала психически и се бе отървала от бремето да се грижи за Дейви. През изминалите оттогава седемнайсет години той го бе отгледал сам.
Полицейската кола намали и подмина върволица от тежки ремонтни съоръжения. Аварийната кола имаше надпис „Пътна помощ Уилър“, изрисуван от двете страни, а на покрива на купето светеше жълта лампа. През предното стъкло видяха множество фарове и прожектори да осветяват първо разкъсаната предница на микробуса форд транзит, която все още беше частично забита под предната броня на циментовоза, след това се показа и останалата му част, смачкана като кутийка кока-кола, която лежеше на една страна в съборен жив плет.
Проблясващи снопове синя светлина се плъзгаха по мокрия асфалт и лъщящата трева край пътя. Пожарни, полицейски коли и една линейка все още бяха на местопроизшествието, а наоколо имаше тълпа от хора, пожарникари и полицаи, облечени предимно в отразяващи якета. Един полицай метеше стъкла от пътя.
Проблесна светкавицата от апарата на полицейския фотограф. Двама следователи на катастрофи налагаха сантиметър по платното. Метални и стъклени боклуци просветваха навсякъде. Фил Уилър видя гаечен ключ, маратонка, килимче, яке.
3
Безжичен уред, поддържащ и-мейл, текстови съобщения, пращане на факс по интернет, браузване. — Бел.прев.