— Мън Лан? Поет? — смръщи се съдията. — Вече цяла година съм в Ханюан, но не съм чувал това име.
— Живееше в една стара вила близо до тресавището източно от града, ваше превъзходителство — каза аптекарят. — Малко хора го познават, защото рядко се появява в града. Но съм чувал, че в столицата поезията му е много ценена от познавачите.
— Да вървим веднага там! — каза съдията. — Началник, върнаха ли се сержант Хун и другите ми двама помощници?
— Не, ваше превъзходителство, още са в онова село до западната граница на окръга. Малко след като негово превъзходителство излезе тази сутрин, пристигна човек със съобщение от сержант Хун. Още не са открили никаква следа от престъпника, ограбил куриера на хазната.
Съдията поглади дългата си брада.
— Ужасно неприятен случай е този грабеж — мрачно каза той. — Куриерът е носел десетина златни слитъка. А сега и това убийство ни идва на главата. Двамата ще се оправим, Ма Жун. Знаеш ли как се стига да имението на убития поет?
— Има един пряк път през Източния квартал, ваше превъзходителство — обади се Юан Кай. — Ако позволите…
— Разбира се! Началник, ти също ела. Предполагам, че си изпратил с прислужника на Мън няколко стражници, за да бдят нищо да не се размества там?
— Разбира се, ваше превъзходителство, точно така направих — изпъчи се началникът на стражата.
— Напредваш — отбеляза съдията. И като видя самодоволната усмивка на ефрейтора, добави сухо: — Жалко, че става толкова бавно. Доведи четири коня от конюшнята.
Аптекарят потегли напред и поведе останалите по няколко тесни улички, които криволичеха към езерото. Скоро излязоха на път, обрамчен с два реда върбови дървета. Те бяха дали името на Квартала на върбите, свърталище на танцьорките и куртизанките, разположено на изток от града.
— Разкажете ми за Мън Лан — обърна се съдията към аптекаря.
— Не бях особено близък с него, ваше превъзходителство. Само три-четири пъти съм го посещавал, но ми се стори приветлив и скромен човек. Засели се тук преди две години в една стара вила зад Квартала на върбите. Вилата е само с три-четири стаи, но има красива градина с езеро, в което растат лотоси.
— Голямо ли е семейството му?
— Когато дойде тук, вече беше вдовец, ваше превъзходителство. Двамата му отраснали синове живеят в столицата. Миналата година се запозна с една куртизанка от Квартала на върбите. Откупи я и се ожени за нея. Освен с външността си тя няма с какво друго да се похвали. Не може нито да чете и да пише, нито да пее и да танцува. Тъй че Мън Лан я купил евтино, но и това погълнало всичките му спестявания. Живееше с малкото пари, които всяка година му изпращаше един негов почитател от столицата. Чувал съм, че бракът им бил щастлив, макар че Мън, естествено, беше доста по-възрастен от нея.
— Би могло да се предположи — забеляза съдията, — че един поет ще си избере образована жена, която да споделя литературните му интереси.
— Тя е кротка и сговорчива жена, ваше превъзходителство — сви рамене аптекарят. — И се грижеше много добре за него.
— Мън Лан е бил хитрец, макар да е пишел стихове — измърмори Ма Жун. — Хубаво кротко момиче, което да се грижи за теб — какво по-добро!
Пътят с върбите постепенно се стесни и се превърна в пътека, която се провираше през високите дъбове и гъстите храсти, отделящи Квартала на върбите от тресавището.
Четиримата мъже слязоха от конете пред проста бамбукова врата. Двамата стражници, застанали на пост, отдадоха чест и разтвориха крилото. Преди да влезе, съдията огледа широката градина. Не можеше да се каже, че е грижливо поддържана. Цъфналите храсти покрай езерото с лотосите бяха занемарени, но придаваха на мястото дива красота. Няколко пеперуди пърхаха лениво над големите листа на лотосите, покрили Повърхността на езерото.
— Мън Лан много обичаше тази градина — обади се Юан Кай.
Съдията кимна. Погледна лакирания в червено дървен мост, който водеше над водата към осмоъгълен отворен от всички страни павилион. Стройни дървени колони поддържаха островърхия покрив със зелени керемиди. Отвъд езерото в дъното на градината се виждаше ниска, доста разнебитена дървена постройка. Сламеният й покрив бе полузакрит от по-ниските клони на високите дъбове, израсли зад нея.
Беше много горещо. Съдията избърса потта от челото си и мина по тесния мост. Тримата му спътници го последваха. Мъжете едва се побраха в малкия павилион. Съдията постоя известно време загледан в слабата фигура, облечена в домашна роба от сив плат, отпусната в бамбуковия стол. После опипа раменете и застиналите крайници. Изправи се и каза: