— О, не — с лека усмивка отговори госпожа Мън. — Имаме само седем, сервиз от шест зелени порцеланови чаши и една по-голяма, от бял порцелан. Мъжът ми винаги пиеше от нея.
Съдията вдигна вежди. Намерената чаша беше зелена.
— Съпругът ви имаше ли врагове? — попита той.
— Не, ваше превъзходителство! — възкликна жената. — Не мога да разбера кой…
— А вие да сте имали врагове? — прекъсна я съдията.
Лицето й поруменя, тя прехапа устни. После каза смутено:
— Разбира се, негово превъзходителство е в течение, че допреди една година аз работех в оня квартал. Случвало се е да не удостоя с благоволението си някой и друг господин, но съм сигурна, че никой от тях не би… И то след толкова време… — гласът й секна.
Съдията се изправи. Благодари на госпожа Мън, изрази съчувствието си и си тръгна.
Докато вървяха по градинската пътека, Ма Жун каза:
— Трябваше да я попитате и за приятелите й, господарю.
— За тази информация разчитам на теб, Ма Жун. Поддържаш ли връзката си с онова момиче от квартала… Ябълков Цвят, ако не се лъжа?
— Прасковен Цвят, господарю. Да, разбира се!
— Добре. Отиваш в квартала още сега и искаш от нея да ти разкаже всичко, което знае за госпожа Мън, от времето, когато е работила там. Разпитай особено за мъжете, с които е била по-близка.
— Много е рано, господарю — колебливо каза Ма Жун — Тя сигурно още спи.
— Събуди я! Хайде, тръгвай!
Ма Жун не изглеждаше много убеден, но забърза към вратата. Съдията си помисли, че ако по-често изпраща любимия си помощник да разговаря с приятелките си преди закуска, може би ще го излекува от слабостта към тях. Обикновено такива жени не са в най-добрата форма рано сутрин след прекарана бурна нощ.
Юан Кай, изправен до лотосовото езеро, водеше задълбочен разговор с един новодошъл — висок, спретнато облечен мъж с масивни челюсти и доста сурово лице. Аптекарят го представи като господин Уън Шуфън, новоизбран старейшина на гилдията на търговците на чай. Уън направи дълбок поклон, след което се впусна в многословни извинения пред съдията, че още не е направил протоколната визита. Ди го прекъсна с въпрос:
— Какво ви води насам толкова рано сутринта, господин Уън?
Уън като че ли не бе подготвен за такъв въпрос. Той се запъна:
— Аз… аз исках да изкажа съболезнованията си на госпожа Мън и… и да я попитам дали не мога да й бъда полезен с нещо…
— Значи сте били добър познат на семейството? — попита съдията.
— Точно за това разговаряхме с моя приятел Уън, ваше превъзходителство — побърза да се намеси Юан Кай. — Решихме веднага да ви съобщим, че и двамата сме се домогвали до благоволението на госпожа Мън, когато още беше куртизанка, и че нито един от двамата не постигна успех. Прекрасно разбирахме, че жена като нея е свободна да приеме или да отклони ухажването на който и да е мъж, затова не таим злоба към нея. Освен това много уважавахме господин Мън и много се радвахме, че бракът им се оказа щастлив. Затова…
— Да си дойдем на думата — прекъсна го съдията. — Може ли всеки от вас да докаже, че снощи не е бил близо до това място?
Аптекарят погледна смутено приятеля си. Уън Шуфън отговори притеснено:
— Всъщност, ваше превъзходителство, снощи и двамата бяхме на едно увеселение банкет, което се състоя в най-големия дом в Квартала на върбите. След него ние… хм… се оттеглихме на горния етаж…. с… хм… компания. Прибрахме се по домовете си към два-три часа след полунощ.
— Аз дремнах малко — добави Юан Кай, — облякох ловните си дрехи и дойдох в съдилището, за да взема негово превъзходителство и да го заведа на лов за патици.
— Аха… — каза съдията. — Доволен съм, че ми казахте това. Спестихте ми доста излишна работа.
— Това езеро с лотоси наистина е много красиво — каза Уън, видимо успокоен. И докато всички вървяха към вратата, добави: — За съжаление такива водоеми обикновено са пълни с жаби.
— А те понякога вдигат страхотен шум — добави Юан Кай, отваряйки вратата пред съдията.
Ди яхна коня си и го подкара към съдилището.
Началникът на стражата го посрещна на двора и съобщи, че в страничната зала всичко е приготвено за огледа на трупа. Съдията отиде първо в личния си кабинет. Докато един от прислужниците му наливаше чаша топъл чай, Ди написа кратка бележка за Ма Жун с нареждане да разпита куртизанките, с които Юан Кай и Уън Шуфън бяха прекарали миналата нощ. Помисли малко и добави: