Провери освен това дали слугата на семейство Мън е прекарал нощта в къщата на баща си.
Подпечата бележката и нареди на прислужника незабавно да я отнесе на Ма Жун. После хапна набързо няколко сухи курабийки и отиде в страничната зала където го чакаше регистраторът на смъртните случаи с двамата си помощници.
При огледа не се откри нищо особено. Той показа, че поетът е бил в добро здраве и че смъртта е причинена от удар с нож, проникнал до сърцето. Съдията нареди на началника на стражата тялото да бъде поставено във временен ковчег, докато бъдат окончателно определени датата и мястото на погребението. После се върна в личния си кабинет и с помощта на старши писаря се зае да обработи насъбралите се служебни документи.
Беше почти пладне, когато се появи Ма Жун. Съдията отпрати писаря, помощникът зае мястото му до писалището, засука късите си мустачки и започна със самодоволна усмивка:
— Прасковен Цвят вече беше станала, господарю. Занимаваше се с тоалета си, когато почуках. Миналата вечер била свободна и си легнала рано. Изглеждаше много очарователна и аз…
— Добре, добре, карай по същество! — раздразнен го прекъсна съдията. Част от стратегията му бе претърпяла провал. — Сума ти неща трябва да ти е разказала — продължи той, — след като те нямаше почти цялата сутрин.
Ма Жун го погледна нацупено и продължи с важен тон:
— Към тия момичета човек трябва да подхожда по-специално, господарю. Закусихме заедно и аз постепенно насочих разговора към госпожа Мън. Професионалният й псевдоним е бил Ахат, а истинското име — Ти Мейлан. Дъщеря е на чифликчия от северните области. Преди три години, когато голямата суша остави хората без храна и те мряха като мухи, баща й я продал на един сводник, той от своя страна я препродал на къщата, в която работела Прасковен Цвят. Било мило, приветливо момиче. Притежателят на къщата потвърди, че Юан Кай се е домогвал до благоразположението на Ахат, но тя го отблъснала. Според него е постъпила така само за да си повдигне цената, но след това много съжалявала, тъй като аптекарят не настоял и си намерил друго момиче за забавление. С Уън Шуфън нещата били по-различни. Той бил много стеснителен. Когато Ахат не отговорила на първите му опити да я спечели, той не ги повторил, но започнал да я ухажва от разстояние. После я срещнал Мън Лан и веднага я откупил. Но Прасковен Цвят смята, че Уън все още я обича, защото често говорел за нея на другите момичета, а наскоро отново казал, че Ахат заслужава по-добър съпруг от онзи опак стар стихоплетец. Научих също, че Ахат има по-млад брат на име Ши Мин, голяма обесник. Пиел и играел комар, домъкнал се тук подир сестра си и й измъквал част от парите, които печелела. Изчезнал преди около година, малко преди господин Мън да се ожени за сестра му. Но миналата седмица ненадейно отново се появил в квартала и започнал да я търси. Когато притежателят на дома му казал, че господин Мън я е откупил и се е оженил за нея, Ши Мин веднага отишъл във вилата им. След това прислужникът на Мън разказвал, че Ши Мин се скарал с поета. Момчето не разбрало заради какво точно била кавгата, но дочуло, че става дума за някакви пари. Госпожа Мън се разплакала горчиво, а Ши Мин си тръгнал ядосан. Оттогава никой не го бил виждал.
Ма Жун замълча, съдията не каза нищо. Отпиваше бавно от чая си, рунтавите му вежди се бяха събрали около дълбоката бръчка между тях. Изведнъж попита:
— Излизал ли е снощи прислужникът на Мън?
— Не, господарю. Разпитах баща му, стария градинар, а също и съседите наоколо. Младежът се прибрал у дома си веднага след вечеря, тръшнал се в леглото, което разделя с двамата си братя, и хъркал, докато пукнала зората. А това ме подсеща за втората задача която ми поставихте, господарю. Научих, че Юан Кай миналата вечер е останал при Божур, приятелка на Прасковен Цвят. Качили се в стаята й в полунощ, а Юан си тръгнал след два часа пеша. Казал й, че иска да се полюбува на луната. Уън Шуфън останал с Карамфил — симпатично момиче, което обаче не било в добро настроение. Изглежда, Уън бил пийнал повечко по време на веселбата, защото, щом се качил в стаята на Карамфил, се проснал на кревата и се пренесъл в страната на сънищата. Тя се постарала да го предразположи, но напразно, затова отишла при момичетата в съседната стая да поиграе с тях на карти и изобщо забравила за него. Той се свестил след три часа, но за разочарование на Карамфил го мъчел такъв махмурлук, че веднага станал и си тръгнал за дома, също пеша. Обяснил, че не иска носилка, за да поизбистри чистият въздух замътената му глава. Това е всичко, господарю. Струва ми се, че Ши Мин е човекът. Като се е оженил за сестра му, Мън Лан, тъй да се каже, му е измъкнал залъка от устата. Да наредя ли на началника на стражата да организира издирване на Ши Мин? Имам подробно описание на външността му.