— Да — каза съдията. — После иди да изядеш обедния си ориз. До довечера няма да имам нужда от теб.
— Тогава ще дремна малко. — доволно каза Ма Жун. — Поуморих се тази сутрин. Този лов на патици и другото…
— Не се и съмнявам. — сухо каза съдията.
Щом Ма Жун излезе, Ди се качи на мраморната тераса, откъдето се откриваше изглед към езерото.
Седна в едно широко кресло и поръча да му донесат там обедния ориз. Не му се ходеше в личните покои зад съдилището. Този случай го поглъщаше изцяло и нямаше да е приятна компания за семейството си. Рогато привърши обяда, примъкна креслото до един сенчест ъгъл на терасата. Но тъкмо се накани да дремне, и се яви един вестоносец с дълъг доклад от сержант Хун. Помощникът пишеше, че нападението над куриера на хазната е било извършено от банда, в която участвали шестима главорези. След като пребили до безсъзнание куриера, те задигнали пакета със златните кюлчета и най-спокойно се запътили към една кръчма близо до западната граница на окръга, където си устроили хубаво угощение. После пристигнал някакъв непознат, прикриващ с шалче носа и устата си. Хората от кръчмата не го били виждали преди. Главатарят на разбойниците му предал някакъв пакет, а след това всички се запътили към гористата местност в съседния окръг. По-късно тялото на непознатия било намерено в една канавка недалеч от кръчмата. Разпознали го по дрехите. Лицето му било размазано от бой. Местният регистратор на смъртните случаи бил опитен мъж. Той изследвал стомашното съдържание на мъртвеца и открил следи от силна отрова. Естествено, пакетът със златните свитъци липсвал. „Така че нападението над куриера е било грижливо подготвено — пишеше сержантът в заключение, — при това от някой, който остава в сянка. Той е имал съучастник, който е наел главорезите да свъртат черната работа и се е появил в кръчмата да прибере плячката. След това поръчителят е проследил посредника, отровил го е и е обезобразил лицето му, защото е искал да се отърве от евентуален свидетел или защото не е искал да дели плячката. За да издирим престъпника, който стои зад цялата тази история, ще трябва да помолим за съдействие колегата на господаря от съседния окръг. Почтително умолявам господаря да дойде тук, за да проведе лично разследването.“
Съдията бавно нави доклада на руло. Сержантът имаше право, трябваше веднага да отиде там. Но не можеше да изостави и убийството на поета. И Юан Кай, и Уън Шуфън можеха да са извършителите, но и при двамата сякаш липсваше ясен мотив. Братът на госпожа Мън имаше мотив, но ако той беше убиецът, без съмнение вече се намираше някъде далеч. Съдията въздъхна, облегна се в креслото и замислено поглади брадата си. Неусетно се унесе в дълбок здрав сън.
Когато се събуди, с раздразнение установи, че е спал твърде дълго. Вече се смрачаваше. Ма Жун и началникът на стражата стояха край перилата. Ефрейторът докладва, че е организирано най-щателно издирване на Ши Мин, но от него нямало и следа. Съдията подаде на Ма Жун доклада на сержанта:
— Прочети го внимателно. После подготви нещата, за да потеглим утре рано сутринта за западния край на окръга. Със служебната поща пристигна и писмо от Държавната съкровищница, с което ми нареждат незабавно да докладвам за грабежа. Сън не ги лови, ако изчезне и един наниз медни грошове, а какво остава за десетина златни слитъка!
Съдията слезе в личния си кабинет и нахвърли предварителен доклад до Държавната съкровищница. После вечеря на писалището си. Почти не усещаше вкуса на храната — мислите му се носеха надалеч. Остави пръчиците за хранене и си помисли с въздишка, че за зла воля двете престъпления бяха извършени почти едновременно. Изведнъж бутна настрани чашата с чая си. Стана и закрачи из стаята. Като че бе намерил обяснение за изчезването на винената чаша. Трябваше незабавно да провери предположението си. Приближи се до прозореца и погледна към двора. Увери се, че навън няма никой, и се измъкна навън. Забързано стигна до страничната врата и незабелязано напусна съдилището.
На улицата Ди закри с шалчето долната половина на лицето си и на първия ъгъл нае малка носилка. Разплати се с носачите пред най-големия дом в Квартала на върбите. От ярко осветените прозорци долиташе нестройна смесица от песни и смях. Явно веселбата беше вече в разгара си. Съдията отмина напред и продължи по пътеката за вилата на Мън Лан.
Когато наближи градинската портичка, установи, че наоколо цари пълна тишина. Дърветата заглушаваха гълчавата от Квартала на върбите. Тихо бутна портичката и огледа градината. Лунната светлина озаряваше езерото с лотосите, в къщата не се виждаше никаква светлинка. Ди тръгна покрай езерото, по някое време се наведе, взе един камък и го хвърли във водата. Жабите незабавно се обадиха в хор. С доволна усмивка се запъти към къщата, като отново закри с шалчето носа и устата си. Застана в сянката на верандата и почука.