Лицето на Юан Кай пребледня. Но той все пак овладя гласа си, когато попита остро:
— Предполагам, че негово превъзходителство има солидни основания да отправи толкова тежко обвинение?
— Имам. Според госпожа Мън, в къщата на поета никога не са били приемани гости вечерно време. Освен това тя каза, че жабите в езерото с лотосите никога не крякат през деня. Но вие сам споменахте за шума, който вдигали понякога. Това ми подсказа, че сте били там нощем. Освен това… Мън е пил вино с убиеца си, който е оставил своята чаша на масата, но е прибрал любимата чаша на домакина. Този факт, както и спокойното изражение на мъртвия ме накараха да предположа, че преди да бъде убит, той е бил отровен, а убиецът е взел със себе си чашата на жертвата, защото се е страхувал, че тя ще продължи да мирише на отрова, дори и да бъде изплакната в езерото. А съдружникът на престъпника, който е организирал нападението над куриера на хазната, също е бил отровен, преди да бъде доубит. И при двете престъпления почеркът е един и същ. Започнах да подозирам вас, защото като аптекар вие знаете много неща за отровите, а и сте имали възможност да убиете Мън Лан, след като сте напуснали Квартала на върбите. Спомних си още, че същата сутрин, след на лова на патици, се върнахме с празни ръце, въпреки че групата бе водена от опитен ловец като вас. А вие не сте били в добра форма, защото сте прекарали доста напрегната нощ. Но когато ме учехте как се ловят патици с примамка, ми подсказахте едно просто средство, с което можех да проверя Подозренията си. Тази вечер използвах просяците за примамка и… се хванахте вие.
— А мотивът ми? — бавно попита Юан Кай.
— Някои обстоятелства, които не е необходимо да знаете, ми подсказаха, че госпожа Мън е очаквала брат й Ши Мин да я посети тайно през нощта. Следователно е знаела, че той е извършил някакво престъпление Когато миналата седмица Ши Мин е посетил сестра си и зет си и те са отказали да му дадат пари, той се е ядосал и се е похвалил, че вие сте го включили в някаква тъмна сделка, която ще му донесе много пари. Мън и жена му са знаели, че Ши Мин не е стока, и затова, когато са научили за нападението над куриера на хазната, а Ши не се е появил повече, са заключили, че това трябва да е тъмната сделка, за която е споменал пред тях. Мън Лан е бил честен човек и ви е обвинил за грабежа — това е бил мотивът ви да го убиете. Госпожа Мън е искала да укрие брат си, но сега, когато разбере, че вие сте убили съпруга й, а също и брат й, тя ще проговори и с нейните показания вашият случай ще бъде приключен, Юан Кай — аптекарят дишаше тежко, със сведен поглед. Съдията продължи: — Ще поднеса извиненията си на госпожа Мън. Жалката професия, която е упражнявала, не е сломила твърдия й характер. Тя искрено е обичала съпруга си, а също така, макар и да е знаела що за стока е брат й, бе готова да понесе боя с пръчки за обида на съда, но не и да го предаде. Е, тя скоро ще стане богата жена, защото половината от вашето имущество ще й бъде дадено като кръвнина за убийството на съпруга й. И когато му дойде времето, Уън Шуфън несъмнено ще я помоли да се омъжи за него, тъй като все още пламенно я обича. А вие, Юан Кай, сте един гнусен убиец и главата ви ще падне на дръвника.
Изведнъж Юан вдигна очи и каза с беззвучен глас:
— За всичко е виновна оная проклета жаба! Аз убих гадината и я ритнах в езерото. Това накара другите жаби да се разкрякат — после горчиво добави: — А аз, глупакът, мислех, че жабите не могат да говорят!
— Могат! — сериозно каза съдията Ди. — И проговориха.