Чиновникът хвърли поглед в папката и обърна една страница.
— … радост. Изданията са адресирани към семейството, стремят се да бъдат четивни, достъпни за всички, да не пораждат агресивност, недоволство или безпокойство. Задоволяват също така и естествената необходимост на обикновения човек да се откъсне от действителността. С две думи казано, служат на идеята за едно общество на единомислие и сговор.
— Разбирам.
— Преди да се стигне окончателно до общност на интересите, издателското дело бе разпокъсано. Политическите партии и профсъюзите поддържаха собствени издателства. Но постепенно, когато техните вестници изпаднаха в икономически затруднения, издаването им се преустановяваше или се поемаше от концерна. Много от тях се спасиха благодарение…
— Да?
— Именно благодарение на принципите, които вече споменах. На умението си да внушават на читателите душевно спокойствие и чувство на сигурност. Да са разбираеми и непретенциозни, съобразени с вкуса и възприемчивостта на съвременния човек.
Йенсен кимна.
— Мисля, че няма да преувелича, ако кажа, че най-вече единната преса допринесе за укрепване сплотеността на обществото. За преодоляването на пропастта между политически партии, между монархия и република, между тъй наречената управляваща класа и…
Млъкна и погледна през прозореца. Отново поде:
— Без преувеличение може да се каже също, че заслугата принадлежи преди всичко на ръководителите на концерна. Изключителни хора, с високи… нравствени качества. Не страдат от каквато и да е суета, не се стремят нито към титли, нито към власт или…
— Богатство?
Държавният секретар хвърли бърз изпитателен поглед към своя посетител.
— Да, именно — каза той.
— Какви други предприятия контролира концернът?
— Хм, доколкото знам — заизрежда секретарят разсеяно, — пласментни фирми, амбалажни заводи, корабостроителници, мебелни фабрики, разбира се — хартиената индустрия и… това е извън моето министерство. — Той се вгледа в Йенсен. — Мисля, че едва ли бих могъл да ви дам други важни сведения. Впрочем, на какво се дължи вашият интерес?
— Заповед — отвърна инспектор Йенсен.
— За да сменим темата: как се отразиха разширените пълномощия на полицията върху статистиката?
— Имате пред вид статистиката за самоубийствата?
— Именно.
— Положително.
— Радвам се да го чуя.
Инспектор Йенсен зададе още четири въпроса.
— Дейността на концерна не е ли в противоречие със закона срещу тръстовете?
— Аз не съм юрист.
— Какъв е оборотът на издателството?
— Това е от компетентността на данъчните власти.
— А личното състояние на собствениците?
— Едва ли е възможно да се изчисли.
— Вие самият работили ли сте в концерна?
— Да.
На връщане Йенсен спря пред един снекбар и хапна два ръжени сухара с чаша чай.
Докато ядеше, се замисли върху броя на самоубийствата, намалял значително след прокарването на новия закон за строги санкции срещу алкохолиците. Изтрезвителните клиники не публикуваха статистики, а самоубийствата в полицейските участъци се регистрираха като скоропостижни смъртни случаи. Въпреки строгия надзор, напоследък те не бяха малко.
Йенсен се върна в шестнадесети участък към два часа, когато прибирането на пияните за деня беше в разгара си. Като правило избягваха да ги докарват преди дванадесет. Разпореждането бе продиктувано от хигиенни съображения — да има време да се почистят килиите.
Лекарят на участъка пушеше в приемната, облакътен на дъсчената преграда. Престилката му беше смачкана, опръскана с кръв, и инспектор Йенсен го изгледа критично. Другият неправилно изтълкува неговия поглед и поясни:
— Няма нищо страшно. Един нещастник, който… Сега е мъртъв. Закъснях.
Инспектор Йенсен кимна.
Клепачите на лекаря бяха подути и зачервени, със засъхнали парченца гной по миглите.
Той погледна замислено Йенсен и попита:
— Говорят, че никога не сте се проваляли. Вярно ли е?
— Да — отвърна инспектор Йенсен, — вярно е.
7
На бюрото в кабинета лежаха списанията, които бе поръчал. Сто четиридесет и четири издания, подредени в четири купчини по тридесет и шест.
Инспектор Йенсен изпи чаша сода бикарбонат и отпусна колана си с още една дупка. Седна на бюрото й започна да чете.
Списанията се различаваха донякъде по формат, брой на страниците и оформление. Част от тях бяха напечатани на гланцирана хартия, други — на обикновена. Сравнението показваше, че явно това определя цената.