Гурли Льофгрен починала на 47-годишна възраст от рак в първия ден на Коледата 1966 г.
В началото на май 1967 г. срещнал Магдалена Росен (Русата Малин) и живял при нея на Арбетаргатан 3 до 29.8.1967 г. От началото на септември до средата на октомври същата година е живял временно при Сюне Бьорк.
Лекуван е 2 пъти от венерическа болест (гонорея) — периода октомври-ноември — в болницата „Свети Йоран“. Майката се омъжила повторно и от 1947 г. живее в Хелзинки. Уведомена е с писмо за смъртта му.
Росен твърди, че Йорансон винаги разполагал с пари, но не може да каже откъде и според нея нито продавал наркотици, нито пък вършел други някакви престъпления.
Рьон прочете написаното. Почеркът му бе тъй микроскопичен, че всичко преспокойно се събра върху по-малко от един голям лист. Сложи го в папката си, пъхна бележника в джоба и тръгна за срещата със Сюне Бьорк.
Момичето от яхтата го очакваше до будката на Марияторйет.
— Аз няма да идвам с теб — рече тя. — Но говорих със Сюне и той знае. Дано само не постъпих глупаво, като те свързах с него. Не съм от тия, дето доносничат.
Подаде му някакъв адрес на Тавасгатан и изчезна надолу към Слусен.
Сюне Бьорк се оказа по-млад от очакваното и едва ли минаваше двадесет и петте. Имаше руса брада и сравнително приятна външност. Нищо от вида му не издаваше, че е наркоман и Рьон мислено се запита какво е могло да го свърже със значително по-възрастния и тъй пропаднал Йорансон.
Жилището се състоеше от стая и кухня, мебелирани оскъдно. Прозорците му гледаха към мръсен заден двор. Единственият стол зае Рьон, а Бьорк седна върху леглото.
— Чух, че сте искали сведения за Нисе — започна Бьорк. — Но да си призная, и аз самият не зная много за него. Реших обаче, че може би ще вземете нещата му.
Той се наведе и измъкна изпод леглото една книжка торба и я подаде на Рьон.
— Оста̀ви я, когато си замина. Част от нещата взе със себе си, а това тук повечето са дрехи. Истински боклуци.
Рьон пое торбата и я пусна до стола си.
— Можете ли да ми кажете откога познавате Йорансон, къде и при какви обстоятелства се срещнахте и кое ви накара да го приемете да живее у вас?
Бьорк се нагласи по-удобно върху леглото и кръстоса крак връз крак.
— Мога. Защо не — отвърна той. — Да имате една цигара в повече?
Рьон извади от джоба си пакет „Принц“ и му го поднесе. Бьорк си взе, откъсна филтъра и запали.
— Ами, всичко започна в кръчмата „При Францисканците“, където отидох да ударя една бира. Нисе седеше на съседната маса. Не се познавахме от преди, но се заприказвахме и той ме почерпи едно вино. Стори ми се готино момче, така че когато затвориха и ми каза, че нямал квартира, аз го доведох тук. Нея вечер здравата се натряскахме, а на другия ден той почерпи в Сьодергорд. Трябва да е било на трети или четвърти септември. Но вече не помня точно.
— Забелязахте ли, че е наркоман? — попита Рьон.
Бьорк поклати глава.
— Не. Чак след това. Няколко дни по-късно, една сутрин, като станахме, той си постави инжекция и тогава разбрах. Предложи ми и на мен, но аз отказах.
Бьорк беше навил нагоре ръкавите си. Рьон погледна с опитно око свивките му и установи, че вероятно казва истината.
— Но тук не е ли доста тесничко? — огледа се той. — Защо все пак го оставихте тъй дълго при себе си? Впрочем той плащаше ли си?
— Момчето беше о’кей. Не мога да кажа, че плащаше направо, но имаше доста пари и постоянно мъкнеше ядене и пиене.
— А откъде вземаше парите?
Бьорк вдигна рамене.
— Не зная. Впрочем това не ме и засягаше. Но че нямаше работа — нямаше, в това съм сигурен.
Рьон погледна ръцете на Бьорк, които изглеждаха черни и захабени.
— А вие какво работите?
— Занимавам се с коли — отвърна Бьорк. — Вижте, след малко имам среща с една мадама, та ще можете ли да побързате? Какво още искате да знаете?
— За какво говореше? Разказвал ли ви е нещо за себе си?