Бьорк прокара бързо пръст под носа си и отговори:
— Разправяше, че е работил по корабите. Но май доста отдавна. Говореше и за жени. Особено за една, с която известно време живял, но наскоро пукнала. Била за него като майка, даже нещо повече. — Пауза. — Нали знаете… човек не може да такова майка си — обясни Бьорк сериозно. — Инак не обичаше да говори за себе си.
— Кога се изнесе оттук?
— На осми октомври. Помня го, защото беше неделя и той имаше имен ден. Взе си нещата, всичко, с изключение на ей тази торба. Нямаше много вещи. Стигаха колкото да напълни един обикновен сак. Каза, че си е намерил квартира другаде, но след няколко дни пак щял да намине.
Бьорк млъкна и смачка фаса в чашата на пода.
— Сетне повече не го видях. Бил мъртъв, каза Сива. Наистина ли е един от ония в автобуса?
Рьон кимна.
— Знаете ли къде отиде?
— Не, нямам представа. Повече не ми се обади и не го знаех къде е. Докато живя тук, срещаше много от моите приятели, но аз така и не видях нито един от неговите. Всъщност знам страшно малко за него.
Бьорк се изправи, отиде до огледалото на стената и се среса.
— Разбрахте ли вече кой е? Имам пред вид оня от автобуса.
— Не — отвърна Рьон, — още не.
Бьорк съблече пуловера си.
— Трябва да побързам — обясни той. — Момичето чака.
Рьон се надигна, взе книжната торба и се запъти към вратата.
— Значи, не знаете къде може да е бил след осми октомври, така ли?
— Не, нали вече ви казах — отвърна Бьорк.
Бръкна в едно чекмедже, извади чиста риза и откъсна етикета от обществената пералня.
— Зная само едно — добави той.
— Какво?
— Че седмиците преди да изчезне, беше страшно нервен. Като че ли някой го гонеше.
— Но не знаете защо?
— Не, наистина не знам.
Още с влизането в празното си жилище Рьон отиде в кухнята и изсипа торбата върху масата. Сетне внимателно огледа нещата едно по едно, преди да ги пусне обратно вътре.
Разръфано старо кепе, чифт гащета, някога бели, омачкана вратовръзка на червени и зелени райета, колан от изкуствена кожа с жълта месингова катарама, лула с изръфан мундщук, една подплатена ръкавица от свинска кожа, чифт жълти найлонови мъжки чорапи, две мръсни носни кърпи и една омачкана светлосиня риза.
Рьон поддържа ризата пред себе си и тъкмо се канеше да я пусне най-отгоре в торбата, когато забеляза стърчащото от джоба й листче. Сложи ризата настрана и разгъна бележката. Беше сметка за седемдесет и осем крони и двадесет и пет йоре от ресторант „Пилен“. Носеше датата седми октомври. От маркираните цифри едната беше за обяд, шест за алкохолни напитки и три за минерална вода.
Рьон обърна сметката. В полето на обратната й страна някой бе написал с химикал:
| 8/10 | б ф | 3000 |
| Моф | 500 | |
| Дълг | га | 100 |
| Дълг | мб | 50 |
| Д-р П | 650 | |
| 1300 | ||
| Остатък | 1700 |
Стори му се, че разпознава почерка на Йорансон. В жилището на Русата Малин вече беше виждал някои написани от него работи. И разтълкува написаното по следния начин: на осми октомври, денят, когато се е изнесъл от Сюне Бьорк, Йорансон е трябвало да получи отнякъде три хиляди крони, вероятно от човек, чиито имена започваха с Б. Ф. От тези пари е щял да закупи за петстотин крони морфин, да върне сто и петдесет, които е имал в дълг, и да даде на някакъв доктор П. шестстотин и петдесет крони, вероятно за наркотик или за нещо друго, при което са щели да му останат хиляда и седемстотин крони. Когато месец по-късно го откриха мъртъв в автобуса, в джоба му имаше над хиляда и осемстотин крони. Значи, след осми октомври е получил още пари. Рьон се питаше, дали и тази сума не бе дошла от същия източник, бф или Б. Ф. Можеше и да не е име на човек, а съкращение на нещо друго.
Сейф в банката, „банкфах“? Йорансон не приличаше на човек със сейф. Като най-приемливо все пак оставаше бф да е човек. Рьон потърси в бележника си, но никой от хората, с които бе разговарял или поне чувал да са имали връзки с Йорансон, нямаше инициалите БФ.
Взе торбата и бележката и излезе в антрето. Бележката сложи в папката си и заедно с торбата я постави върху масичката. Сетне отиде и си легна.
Питаше се откъде Йорансон е могъл да получава парите си.
XXVI
В четвъртък сутринта на двадесет и първи декември не бе приятно да си полицай. Предната вечер в самия център на града, и то в разгара на коледната истерия, една цяла армия от униформени и цивилни се беше хванала за палките в някакво зрелищно и крайно объркано сбиване с множество работници и интелектуалци, чийто поток се изливаше от Народния дом след митинг за Виетнам.