Висок е 183 см и тежи гол 77 кг.
Има тъмноруса коса и сиви очи. Телосложението му е стройно.
Лицето му е слабо и продълговато, с ясно изразени черти, изпъкнал нос, малко орлов, широка уста, тънки устни и здрави зъби.
Носи обувки номер 43.
Доста тъмен тен, дължащ се според него на службата му, която го принуждава често да е навън.
Облеклото — изискано сив костюм, бяла риза, връзка и черни обувки. Навън в работата си носи широк, дълъг до коленете шлифер. Сив на цвят. Имал два такива шлифера и през зимата обикновено носел един. Още черна кожена шапка с тясна периферия. На краката, груби, черни обувки с дълбоки гумени грайфери. При дъжд или сняг обаче обикновено ги сменял с черни гумени ботуши, снабдени с рефлектиращи лепенки.
Улсон има алиби за вечерта на 13 ноември. По време на престъплението, от 22 до 24 часа, се е намирал в един клуб за бридж, в който членува. Участвувал е в турнир и присъствието му се потвърждава от протокола на състезанието и показанията на трима други участници.
За Алфонс (Алф) Шверин казва, че бил разговорлив и контактен, но мързелив и пиел.
— Мислиш ли, че Рьон го е събличал, за да го тегли? — попита скептично Гунвалд Ларшон.
Мартин Бек си замълча.
— Забележителни заключения — продължи в същия тон Гунвалд Ларшон. — Носеше шапка на главата и обувки на краката. Носът изпъква и обикновено носел само по един шлифер. За какво ти е всичко това?
— Не зная. Все пак е що-годе някакво описание.
— Да, ама на Улсон.
— Какво е положението с Асаршон?
— Преди малко говорих с Якобсон — отвърна Гунвалд Ларшон. — Неприятна личност.
— Кой? Якобсон?
— Да. Също и той. Явно е кисел, задето не успяват сами да конфискуват проклетите си пратки наркотик, ами трябва ние да им вършим работата.
— Не ние, а ти.
— Дори самият Якобсон признава, че Асаршон е най-едрата риба в бранша, попадала някога в лапите им. Тия двама братя трябва да са направили луди пари.
— Ами онзи другият? Чужденецът?
— Бил е само куриер. Грък. Отгоре на всичко, с дипломатически паспорт. И сам наркоман. Асаршон мисли, че той ги е издал. Казва, че човек не бива да има вяра на наркомани. Страшно го е яд. Вероятно защото не се е отървал от него на време. По съответния начин, разбира се.
Гунвалд Ларшон направи кратка пауза и продължи:
— Нали този Йорансон, от автобуса, също беше наркоман? Може би…
Не довърши мисълта си, но Мартин Бек схвана намека му.
Колберг се бъхтеше над своите списъци, които усърдно криеше от останалите. Все повече и повече започваше да разбира какво му е било на Стенстрьом, докато се е ровел в този стар случай. Както Мартин Бек вече правилно бе отбелязал, в разследването нямаше нито едно слабо местенце. А някакъв непоправим формалист дори беше прибавил коментара, „че от техническа гледна точка случаят е решен и може да влезе в литературата като пример за отлично проведено разследване“.
С други думи — идеално изпипаното престъпление, за което толкова пъти е говорено.
Да се състави списъка на мъжете, имали вземане-даване с Тереза Камарао, никак не бе лесно. Просто да се чуди човек: колцина от тях междувременно бяха успели да умрат, да емигрират или да сменят името си. Други, сполетени от неизлечима душевна болест, изчакваха края си в някоя болница. Трети лежаха в затвора, в клиники за алкохолици или пък бяха изселени. Мнозина се водеха просто изчезнали, с корабите или по някакъв друг начин. А голяма част още отдавна се бяха пренесли да живеят в най-отдалечените кътчета на страната и създали за себе си и близките си нов живот, та в повечето случаи можеха да отпаднат още при първата проверка. При това положение на Колберг му оставаха всичко на всичко двадесет и девет души в списъка. Хора, които се намираха на свобода и все още живееха в Стокхолм или поне в околностите му. Досега бе събрал за тях само някои общи данни: възраст, професия, адрес и семейно положение. В момента списъкът му имаше следния вид, номериран от едно до двадесет и девет по азбучен ред.
1. Свен Алгрен, 41, продавач в магазин, Стокхолм СИ, женен.
2. Карл Андершон, 63, ?, Стокхолм (болницата Хьогалид), ерген.
3. Ингвар Бенгтсон, 43, журналист, Стокхолм, разведен.
4. Рюне Бенгтсон, 56, директор, Стоксунд, женен.
5. Ян Карлсон, 46, вехтошар, Упландс Весбю, ерген.
6. Рюне Карлсон, 32, инженер, Нака 5, женен.
7. Стиг Екберг, 83, бивш строителен работник, Стокхолм (старческия дом на Русенлунд), вдовец.
8. Уве Ериксон, 47, автомонтьор, Бандхаген, женен.
9. Валтер Ериксон, 69, бивш работник в склад, Стокхолм (болницата Хьогалид), вдовец.
10. Стиг, Ферм, 31, бояджия, Солентюна, женен.