11. Бьорн Форшберг, 48, директор, Стоксунд, женен.
12. Бенкт Фредриксон, 56, художник, Стокхолм, разведен.
13. Бу Фростенсон, 66, артист, Стокхолм, разведен.
14. Юхан Гран, 52, бивш сервитьор, Солна, ерген.
15. Ян Оке Карлсон, 38, счетоводител, Еншьопинг, женен.
16. Кенет Карлсон, 33, шофьор, Шьелбю, ерген.
17. Ленарт Линдгрен, 81, бивш директор на банка, Лидингьо, 1 женен.
18. Свен Лундстрьом, 37, работник в склад, Стокхолм, разведен.
19. Таге Нилсон, 61, търг. представител, Стокхолм, ерген.
20. Карл-Густав Нилсон, 51, бивш техник, Йоханесхов, разведен.
21. Хайнц Олендорф, 46, художник, Стокхолм, ерген.
22. Курт Улсон, 59, началник-отдел, Салтшьобаден, женен.
23. Бернард Петерс, 39, художник, Брома, женен (негър).
24. Вилхелм Русберг, 71, ?, Стокхолм, вдовец.
25. Бернт Тюресон, 42, техник, Густафсберг, разведен.
26. Рагнар Виклунд, 60, майор, Ваксхолм, женен.
27. Бенгт Валберг, 38, изкупвач (?), Стокхолм, ерген.
28. Ханс Венстрьом, 76 бивш помощник е рибната търговия, Солна, ерген.
29. Ленарт Йоберг, 35, инженер, Еншеде, женен.
Колберг въздъхна, гледайки списъка. Тереза Камарао беше успяла да обхване с дейността си всички социални групи, та дори и различните поколения. При смъртта й най-младият е бил на петнадесет, а най-възрастният на шестдесет и седем. Само в този списък ги имаше всякакви, като се започне с директор в Стоксунд, та чак до стари алкохолизирани крадци в болницата Хьогалид.
— За какво ти е това? — попита го Мартин Бек.
— Не зная — призна Колберг унило.
После отиде при Меландер и постави листа на бюрото му.
— Ти нали всичко помниш. Ако намериш време, хвърли му един поглед и виж дали някое от тия имена не ти говори нещо.
Меландер хвърли безизразен поглед към списъка и кимна.
На двадесет и трети, денят преди Коледа, Монсон и Нурдин отлетяха за в къщи, без някому да домъчнее за тях. Щяха да се върнат преди края на празниците.
Навън беше студено и ужасно.
Потребителското общество се пукаше по шевовете. В ден като този можеше да се продаде абсолютно всичко на какви да е цени. Най-често срещу кредитна карта и чек без покритие.
Вечерта, на път за в къщи, Мартин Бек си рече, че ето на́, и Швеция вече се беше сдобила с първото си истинско масово убийство. И първото неразкрито убийство на полицай.
Следствието буксуваше на едно място и погледната технически, приличаше, за разлика от случая „Тереза“, на куп вторични суровини.
XXVII
Дойде Бъдни вечер.
Мартин Бек получи коледния си подарък, който обаче, напук на всички очаквания, не го разсмя.
Ленарт Колберг пък получи подарък, който накара жена му да се разплаче.
И двамата поотделно бяха твърдо решили да не мислят нито за Оке Стенстрьом, нито за Тереза Камарао, но намеренията им се провалиха.
Мартин Бек се събуди рано сутринта, но остана да полежи още малко, зачетен в книгата за граф Шпе, докато не се раздвижиха и останалите членове на семейството. Едва тогава стана, прибра всекидневния костюм в гардероба, обу си домашните панталони и сложи вълнен пуловер. Жена му, която считаше, че на Коледа човек трябва да е празнично облечен, се нацупи щом го видя, но по изключение си замълча.
Докато тя направи обичайното си посещение на гроба на родителите си, Мартин Бек окичи елхата заедно с Ролф и Ингрид. Децата подскачаха около него възбудени и щастливи и той положи максимум усилия да не помрачи настроението им. Жена му се завърна от тържествената си визита на мъртвите и той смело се включи в церемонията около светото причастие — стар семеен обичай, с който така и нямаше да свикне.
Не след дълго се обадиха и болките под лъжичката. Мартин Бек вече дотолкова беше свикнал с тия тъпи пристъпи, че повече не им обръщаше внимание, но все му се струваше, че в последно време нещо зачестиха и станаха по-силни. Беше престанал да говори на Инга за тях. По-рано го правеше и тя едва не го умори с билковите си отвари и неуморни грижи. За нея болестите бяха събитие от жизненоважно значение.
Тържествената коледна вечеря добиваше внушителен вид при мисълта, че е предвидена само за четирима, от които единият много рядко успяваше да погълне нормална порция, другият се мъчеше да отслабне, а третият беше твърде изтощен от приготовленията, за да може въобще да яде. Оставаше, само Ролф, който за сметка на това пък си хапваше здравата. Синът му беше на дванадесет години и Мартин Бек не можеше да се начуди как това слабичко телце всеки ден смогваше да смели количествата храна, който той самият успяваше с мъка да погълне за цяла седмица.
Масата разтребиха заедно, нещо, което също се случваше само на Коледа.
После Мартин Бек запали свещите на елхата, като си мислеше за братята Асаршон, които внасяха пластмасови елхи, за да прикриват останалата си дейност. Дойде ред на пунша, сладките и Ингрид, която рече: