Но Монсон вече беше затворил.
— За бога, регистратурата сигурно има копия — подхвърли Гунвалд Ларшон. — Или пък прокуратурата.
— Прав си — съгласи се Мартин Бек.
Натисна вилката на телефона и набра някакъв вътрешен номер.
В съседната стая се водеше разговор между Колберг и Меландер.
— Прегледах списъка ти.
— Е, и? Сети ли се нещо?
— Да, куп работи. Само не зная дали имат значение.
— Остави ме аз да реша.
— Много от хората са рецидивисти. Например Карл Андершон, Вилхелм Русберг и Бенгт Валберг. Стари крадци и тримата, с множество присъди. Сега вече са твърде възрастни, за да работят.
— Карай нататък.
— Юхан Гран, също престъпник, бил е нещо като склададжия на крадени вещи и сигурно продължава да е такъв. А това, че бил сервитьор го зарежи, чист блъф. Само преди година е лежал в затвора. А този Валтер Ериксон, знаеш ли го как е овдовял?
— Не.
— Халосал жена си с кухненския стол по време на някаква пиянска разправия. Осъдиха го за убийство и лежа пет години.
— Я виж ти.
— Има и други престъпници сред тях. Уве Ериксон и Бенгт Фредриксон са и двамата осъждани за нанасяне на телесна повреда. Фредриксон не по-малко от шест пъти. Ако питаш мен, някои от обвиненията е трябвало да гласят „опит за убийство“. И вехтошарят Ян Карлсон също е съмнителна птица. Не е затварян никога, но много пъти е висял на косъм. Бьорн Форшберг също го помня. Някога въртеше разни далавери и беше добре известен в своите среди през втората половина на четиридесетте години. Но сетне обърна курса и направи добра кариера. Ожени се за богата жена и стана уважаван търговец. Има само една стара присъда за измама, от хиляда деветстотин четиридесет и седма. За сметка на това пък Ханс Венстрьом има добре попълнен списък. Всичко: от дребни кражби, та чак до касоразбивачество. Каква му е професията?
— Бивш помощник в рибната търговия — отвърна Колберг и погледна за всеки случай в списъка.
— Да. Преди двадесет и пет години все е застанал няколко пъти на пазара в Сундбюберг. Но и той е вече твърде стар. Ингвар Бенгтсон понастоящем се пише журналист. А беше пионер в областта на чековите фалшификации. Също и сутеньор. Бу Фростенсон е третокласен актьор и всеизвестен наркоман.
— На тая мадама не й ли е идвало наум да спи и с някой порядъчен мъж? — изстена Колберг.
— О, да. Имаш доста такива в списъка си. Например Рюне Бенгтсон, Ленарт Линдгрен, Курт Улсон и Рагнар Виклунд. Всички до един от висшето общество. Без никакво черно петънце.
Колберг си припомни протоколите от разпитите им.
— Да. А и четиримата са били женени. За тях е било цял ад да обяснят всичко на жените си.
— Е, тук полицията все пак подходи доста дискретно. А що се отнася до младежите, били тогава двадесетгодишни или още по-млади, те също не бяха извършили нищо особено. От шестимата на тая възраст, които имаш в списъка си, само на един не му е потръгнало в живота. Кенет Карлсон. Има няколко присъди. Поправителен дом и прочие. Но всичко е било доста отдавна и все за дреболии. Искаш ли да се разровя в миналото на тия хора?
— Да, ако обичаш. Можеш да отделиш старците, примерно всички, които сега са над шестдесет. Също и младите до тридесет и осем години.
— Това прави осем плюс седем. Петнадесет души. Остават само четиринадесет. Полето се стеснява.
— Кое поле?
— Хм — рече замислено Меландер. — Всички тези мъже, разбира се, имат алиби за убийството на Тереза.
— Хич не се и съмнявай — отвърна Колберг. — Или най-малкото за момента, в който трупът е бил занесен до Стадсхаген.
Търсенето на копия от делото „Тереза“ започна на двадесет и осми декември, но докато се получи някакъв резултат, дойде новата хиляда деветстотин и шестдесет и осма година.
Едва на пети януари сутринта върху бюрото на Мартин Бек се появи прашна папка. И без да е детектив, човек можеше да разбере, че е измъкната от най-тъмните кътчета на архива и че от години никой не се бе докосвал до нея.
Мартин Бек бързо прелисти до хиляда двеста четиридесет и четвърта страница. Текстът беше кратък. Колберг се надвеси над рамото му и зачетоха.
Разпит на търговеца Нилс Ерик Йорансон, 7, август 1951 г.
За себе си Йорансон съобщава, че е роден на 4.10.1929 г. във финландската енория в Стокхолм. Родители, Алгот Ерик Йорансон, електротехник, и Бенита Йорансон, род. Рантанен. Понастоящем работи като продавач във фирмата „Алимпорт“, Холендарегатан 10, Стокхолм.
Йорансон признава, че е познавал Тереза Камарао, която известно време се е движела в неговите среди, но не през месеците преди смъртта й. По-нататък Йорансон признава, че на два пъти е имал интимна връзка с Тереза Камарао. Първия път в едно жилище на Свартмангатан, тук в града, където присъствали и много други лица. Казва, че от всички тях си спомня само някой си Карл Оке Биргер Свенсон-Раск. Втория път срещата станала в едно приземно помещение на Холендарегатан, тук в града. И този път в присъствието на Свенсон-Раск, който също имал интимна връзка с госпожа Камарао. Йорансон твърди, че не си спомня точните дати, но предполага, че това е станало в разстояние на няколко дни през периода от края на ноември и (или началото на декември миналата година, т.е. 1950). Йорансон твърди, че освен Свенсон-Раск не познава други от обкръжението на Тереза Камарао.