— Като Улсон! — обади се Рьон. — Особено в телосложението и дрехите. По-точно палтото.
— Да — съгласи се Гунвалд Ларшон, — но с тази разлика, че Улсон е купил своята вехтория за триста крони, и то преди три години, а този сигурно е броил пет хилядарки за неговата. Но хора като Шверин нямат око за тия неща.
— Нито пък аз, ако трябва да си призная — рече Рьон.
— Но аз имам — отвърна Гунвалд Ларшон. — За щастие има хора с чувство за качество. В противен случай биха построили по Савил Роу публични домове.
— Къде? — попита изненадан Рьон.
Плановете на Колберг се провалиха окончателно. Първо — успа се. И второ — времето се оказа по-лошо от всякога. В един и половина едва успя да се добере до един мотел малко след Линшьопинг. Изпи чаша кафе с парче бадемова торта и се обади в Стокхолм.
— Е?
— Само девет от тях са имали коли през лятото на петдесет и първа — отвърна Меландер. — Ингвар Бенгтсон — нов „Фолксваген“, Рюне Бенгтсон — „Пакард“ четиридесет и девета, Кент Карлсон — „ДКВ“ тридесет и осма, Уве Ериксон — стар „Опел Капитен“, от преди войната, Бьорн Форшберг — „Форд Бедете“ четиридесет и девета и…
— Чакай, чакай. Друг имал ли е такава?
— „Бедете“ ли? Не.
— Тогава това ми стига.
— „Морисът“ на Йорансон първоначално е бил светлозелен. Може и той да го е пребоядисал.
— Добре. Можеш ли да ме свържеш с Мартин?
— Само още нещо. През лятото на петдесет и първа Йорансон е дал колата си на отпадъци. На петнадесети август е отписана от регистрите, т.е. само една седмица след разпита му в полицията.
Колберг пусна още една крона в автомата и докато чакаше, си помисли, че му оставаха още цели двеста и четири километра път. В такова време пътуването щеше да му отнеме цяла вечност. Съжаляваше, че не изпрати журнала с влака още предната вечер.
— Да? Инспектор Бек.
— Здравей. С какво се е занимавала фирмата?
— Бих казал с крадени стоки. Но не е могло да се докаже. Имали са няколко пътуващи търговци, които са обикаляли с разните дрехи насам-натам по селата.
— И кой е бил собственикът й?
— Бьорн Форшберг.
Колберг се замисли за миг. Сетне рече:
— Кажи на Меландер изцяло да насочи работата към Форшберг. И помоли Йелм да ме изчака или поне да остави заместник в лабораторията. Нося нещо, което веднага трябва да се изследва.
В пет часа Колберг още не се беше върнал. Меландер чукна на вратата на Мартин Бек и влезе с лулата в едната си ръка и листове в другата и веднага започна да говори:
— Бьорн Форшберг се е оженил на седемнадесети юни хиляда деветстотин петдесет и първа за Елза Беатриче Хокансон, единствено дете на някой си Магнус Хокансон, директор, който се занимавал със строителни материали и на практика се явява самостоятелен собственик на предприятието. Смятан за много богат. Форшберг моментално ликвидирал всичките си предишни сделки, свързани с фирмата от Холендергатан, и здравата се захванал за работа. Следвал търговия и икономика и станал деен търговец. Когато преди девет години Хокансон починал, дъщеря му наследила и богатството, и фирмата му, но Форшберг я оглавява още от средата на шестдесетте години. През петдесет и девета купил вилата в Стоксунд. Трябва да му е струвала около половин милион.
Мартин Бек се изсекна.
— Колко време е познавал момичето, преди да се оженят?
— Изглежда, са се срещнали през март петдесет и първа в Оре. Форшберг бил запален скиор. Впрочем и сега си е такъв. Жена му също. Нещо като любов от пръв поглед. До сватбата се срещали най-редовно и той ходел често на гости в семейството й. Тогава е бил на тридесет и две, а Елза на двадесет и пет години.
Меландер взе друг лист.
— Бракът изглежда щастлив. Имат три деца, две момчета на дванадесет и на тринадесет години и едно момиче на седем. Малко след сватбата продал своя „Форд Бедете“ и си купил „Линколн“. А оттогава е сменил най-различни коли.
Меландер млъкна и запали лулата си.
— Това ли е всичко?
— Не, още нещо има. Мисля, че е важно. Бьорн Форшберг е участвувал като доброволец във Финландската война през хиляда деветстотин и четиридесета. Тогава е бил на двадесет и една години и е заминал за фронта веднага след отбиването на военната си служба тук. Баща му бил вахтмистър в артилерийските части на Венд и Кришанстад. Бил е от заможно семейство и е имал добри перспективи, но веднага след войната работите му тръгват зле.