— Да. Наредих му го още първия път, когато му се обадих.
— Как се научихте да боравите с вратите на автобуса?
— Наблюдавал бях как го правят шофьорите. И пак за малко не се провалих. Автобусът се оказа от друг тип.
— Къде седнахте? Долу или горе?
— Горе. И доста скоро останах сам.
— А сетне слязохте по стълбата с готов за стрелба автомат?
— Да, прикривах го с тяло, за да не го видят Нисе и другите пътници от задната част на колата. И все пак един успя да се надигне. Човек трябва да е готов на такива изненади.
— Ами ако беше засякъл? По мое време тия автомати често го правеха.
— Знаех, че няма да ме остави. Познавах си оръжието. А и внимателно го бях прегледал, преди да го занеса в кантората си.
— Кога го занесохте?
— Около седмица преди това.
— Не се ли страхувахте, че някой може да го открие?
— Никой не смее да бърка в чекмеджетата ми — отвърна Форшберг властно. — Освен това беше заключен.
— По-рано къде го държахте?
— В един заключен куфар, на тавана. При другите ми трофеи.
— Как напуснахте мястото, след като застреляхте всички тия хора?
— Тръгнах пеш на изток по Нора Сташунсгатан. При станцията на Хага взех такси и после с колата от кантората до Стоксунд.
— И по пътя изхвърлихте автомата — допълни Гунвалд Ларшон. — Но бъдете спокоен. Ще го открием.
Форшберг не отговори.
— Какво изпитвахте, като стреляхте? — спокойно повтори въпроса си Рьон.
— Защищавах семейството си, своя дом и фирмата си. Не сте ли стояли някога с оръжие в ръка, знаейки, че след петнадесет секунди ще щурмувате вражески окоп?
— Не — отвърна Рьон, — не съм.
— Тогава нищо не разбирате! — закрещя Форшберг. — И нямате думата! Как може идиот като вас да ме разбере!
— Стига — намеси се лекарят. — Пациентът има нужда от грижи.
Той натисна звънеца. Влязоха няколко санитари. Форшберг все още крещеше, когато го извеждаха с леглото от стаята.
Рьон заприбира магнетофона.
— Мразя я тая гад — неочаквано се обади Гунвалд Ларшон.
— Какво?
— Ще ти кажа нещо, което още никому не съм казвал — продължи Гунвалд Ларшон. — Жал ми е за почти всички, които срещаме в нашата работа. Нещастници, дето по-добре да не се бяха раждали на тоя свят. Какво са виновни те, че нищо не разбират и че всичко върви по дяволите. Такива типове като тоя тук разбиват живота им. Самолюбиви свине, които мислят само за парите си, своите къщи и семейства и така нареченото си положение. И смятат, че могат да разполагат с другите само защото случайно са материално по-добре. Такива ги има на всяка крачка, но повечето не са тъй глупави, че сами да трепят курвите. Затова никога не стигаме до тях, а само се сблъскваме с техните жертви. Това е едно изключение.
— Да — съгласи се Рьон. — Може би си прав.
Напуснаха стаята. Пред една от вратите в дъното на коридора стояха двама униформени полицаи, широко разкрачени и със скръстени отпред ръце.
— А, вие ли сте? — рече навъсено Гунвалд Ларшон, като ги видя. — Разбира се, нали болницата е в Солна.
— Значи, все пак го хванахте — рече Квант.
— Да — обади се Кристиансон.
— Не ние — поправи го Гунвалд Ларшон. — Цялата работа, общо взето, я свърши Стенстрьом.
Няколко часа по-късно Мартин Бек и Колберг седяха в една от стаите на Кунгсхолмсгатан и пиеха кафе.
— Всъщност Стенстрьом разкри убийството на Тереза, нали? — рече Мартин Бек.
— Да — съгласи се Колберг. — И все пак постъпи глупаво. Да работи сам, и то по такъв начин. И да не остави никакъв документ след себе си. Странно защо това момче не успя да порасне.
Телефонът иззвъня. Мартин Бек вдигна слушалката.
— Здравей. Обажда се Монсон.
— Къде се изгуби?
— Намирам се във Вестебря. Намерих страницата.
— Къде?
— Върху бюрото на Стенстрьом. Под подложката.
Мартин Бек замълча.
— Нали каза, че вече сте търсили тук? — прозвуча с упрек гласа на Монсон. — И още нещо…
— Да?
— Направил е няколко бележки с молив. Горе в десния ъгъл пише „Да се върне към делото «Тереза».“ А най-отдолу е написал едно име: „Бьорн Форшберг“. И една въпросителна. Това говори ли ни нещо?
Мартин Бек замълча. Седеше със слушалката в ръка и изведнъж започна да се смее.
— Браво! — рече Колберг и забърка по джобовете си. — Смеещият се полицай. Ето ти една крона.