Йенсен застана съвършено неподвижен и почувствува тегнещия върху му натиск на огромното здание. Ротомашините бяха спрели и сред тишината колосалната маса и тежест на сградата сякаш нарастваха. Не чуваше вече стъпките на съгледвача си.
Изкачи се до партера. Фоайето беше празно и зачака. Изминаха точно три минути и от една странична врата излезе мъжът в сивия костюм и се отправи към портиерната.
— Един пиян седи в стая номер две хиляди сто четиридесет и три — съобщи инспектор Йенсен.
— Погрижихме се за него — отвърна му глухо мъжът в сивия костюм.
Инспектор Йенсен отвори вратата със своя ключ и излезе. Посрещна го студеният нощен въздух.
11
Когато се върна в шестнадесети полицейски участък, часът беше десет без пет. В дежурната нямаше нищо интересно и той слезе долу в ареста, където през входа откъм двора тъкмо вкарваха две млади жени. Изчака, докато предадоха документите си за самоличност, обувките, връхните дрехи и ръчните си чанти на контролната маса. Едната ругаеше и заплю регистратора в лицето. Полицаят, който я беше задържал, се прозя и изви китката й, поглеждайки уморено ръчния си часовник. Другата арестантка стоеше кротко с отпусната глава и увиснали ръце. През цялото време плачеше, мрънкаше и подсмърчаше. Думите бяха познатите стари: „не, не“ и „не искам“.
Отведоха ги две жени в гумени ботуши и светлозелени мушамени престилки. Скоро след това откъм стаята за обиск се чуха викове и плач. Женският персонал беше по-енергичен и по-издръжлив от мъжкия.
Йенсен отиде до контролната маса и прегледа списъка на задържаните през последните часове. Нямаше арест в издателството или донесение оттам.
Не хапна нищо на път за в къщи. Не беше особено гладен и вече не усещаше спазмите под лъжичката. Въпреки че в колата бе топло и уютно, целият трепереше като от студ и му беше трудно да успокои ръцете си върху кормилото.
Съблече се веднага и си легна. След като полежа около час в тъмното, стана и взе бутилката. След малко престана да трепери, но и когато заспиваше, все още му беше студено.
Третият ден бе отминал. Оставаха му още четири.
12
Утрото беше студено и ясно. Тънък пласт сняг, навалял през нощта, покриваше тревните площи между блоковете, а бетонът на автострадата бе хванал ледена кора.
Инспектор Йенсен стана рано и въпреки задръстванията и хлъзгавия път пристигна навреме в кабинета си. Гърлото му бе пресъхнало, усещаше неприятен, блудкав вкус, макар че сутринта изми зъбите и жабури устата си. Прати да му донесат от бюфета бутилка минерална вода и започна да преглежда книжата на бюрото. Рапорт от криминално-техническия отдел нямаше, а останалите изглеждаха безинтересни. Полицаят в пощата явно бе стигнал до задънена улица. Йенсен изчете внимателно лаконичния му отчет, масажирайки с върховете на пръстите слепоочията си, и набра номера на централната пощенска станция. Дълго чака полицаят да се обади.
— Тук Йенсен.
— Слушам, инспекторе!
— С какво се занимавате?
— Разпитвам сортировачите. Ще ми отнеме много време.
— Колко по-точно?
— Два дни още. Може би три.
— Считате ли, че това ще даде някакъв резултат?
— Едва ли. Има много писма с адреси от вестникарски изрезки. Прегледах вече над сто. Повечето дори не са анонимни. Във всеки случай доста хора правят така.
— Защо?
— Един вид шега, предполагам. Единствено раздавачът си спомня нашето писмо.
— Имате ли копие от него?
— Не, инспекторе. Но имам плика с адреса.
— Това знам. Избягвайте излишни обяснения.
— Слушам, инспекторе.
— Прекратете търсенето. Идете в криминално-техническия отдел, поръчайте фотокопие на текста и разберете от кое или от кои списания са взети буквите. Разбрано?
— Разбрано.
Инспектор Йенсен затвори телефона. Долу под прозореца санитарната група подрънкваше с кофи и лопати.
Сключи ръце и зачака.
Стоя така три часа и двадесет минути, когато телефонът иззвъня.
— Идентифицирахме хартия — съобщи лаборантът.
— Е, и?
— Хартия за документи с качествена характеристика КБ–3. Произвежда се в една от фабриките, собственост на самия концерн. — За момент настъпи мълчание. После мъжът продължи: — Само по себе си не е толкова странно. В техни ръце е всъщност цялата хартиена индустрия.
— Докладвайте по същество — прекъсна го инспектор Пенсен.
— Фабриката се намира само на четиридесет километра северно от града. Пратихме човек. Говорих с него преди пет минути.
— Е, и?
— Произвеждат този вид приблизително от година. Предназначен е главно за износ, но малки партиди са постъпили в така наречената печатница за граждански услуги — също собственост на концерна. Доставена е била в два различни формата. Доколкото разбирам, интерес за нас може да представлява само големият формат. Ние си свършихме работата. Останалото е по вашата част. Изпратил съм куриер с поименен списък и всички адреси. Трябва да го получите след десетина минути.