Йенсен не отговори.
— Това е всичко — заключи лаборантът.
Мъжът сякаш се колебаеше нещо. След кратка пауза на двоумение попита:
— Инспекторе, кажете…?
— Да.
— Това, вчера… Имам пред вид наказанието за служебна небрежност. Остава ли в сила?
— Разбира се — отсече инспектор Йенсен.
Десет минути по-късно влезе полицейски куриер с писмените данни.
След като ги изчете, Йенсен стана и заразглежда голямата карта на стената. После облече връхната си дреха и се отправи към колата.
13
Докато чакаше завеждащия печатницата, инспектор Йенсен наблюдаваше през стъклените стени на канцеларията как служители в бели и сиви престилки сноват нагоре-надолу зад дългите платове. Някъде отзад долиташе шумът от машините за набор и от печатарските преси.
На едната стена на канцеларията, окачени на метални куки, висяха влажни коректурни отпечатъци. Текстовете, набрани с голям, черен шрифт, възхваляваха списанията на издателството. Един от тях съобщаваше, че някакво списание излизало тази седмица с приложение-плакат: шестнадесетгодишен телевизионен артист в естествения му ръст. Приложението, осъществено с „блестящ многоцветен печат“, било „неотразимо красиво“. Обществеността се призоваваше да купи изданието веднага, преди то да се е изчерпало.
— Поели сме част от рекламата на издателството — поясни завеждащият. — Онова там са обяви за вестниците. Фина работа, но са скъпи. Една-единствена струва пет пъти повече, отколкото вие или аз получаваме годишно.
Инспектор Йенсен не отговори нищо.
— Но това естествено не е от голямо значение за този, който притежава всичко — и седмичните списания, и ежедневниците, и печатниците, и хартията, на която печатат — подхвърли завеждащият и заключи: — Фина работа все пак.
Извърна се леко и глътна някакво хапче.
— Напълно сте прав. На тази хартия сме печатали две неща. Горе-долу преди година. Страшно фини и те. В малък тираж. От всяко само към хиляда екземпляра. Едното — пощенска хартия лично за шефа, другото — нещо като диплом.
— За издателството?
— Да, разбира се. Тук някъде трябва да имаме пробни екземпляри. Можете да ги видите.
Разрови из папките си.
— Да, ето ги. Заповядайте.
Листовете за кореспонденцията на шефа бяха с доста малък формат, а елегантният дискретен сив монограм в горния десен ъгъл сякаш демонстрираше скромност и изискан вкус. Инспектор Йенсен веднага прецени, че са значително по-малки от анонимното писмо, но все пак премери. Извади рапорта от лабораторията и сравни. Цифрите не съвпадаха.
Втората мостра беше почти квадратна — четири подшити страници. Първите две празни, а на третата — текст, печатан със златен шрифт, големи готически букви със заврънкулки. Той гласеше:
„ЗА ПЛОДОТВОРНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО ПРЕЗ ИЗМИНАЛИТЕ ГОДИНИ В СЛУЖБА НА КУЛТУРАТА, ЕДИНСТВОТО И СГОВОРА, С ЧУВСТВО НА ДЪЛБОКА БЛАГОДАРНОСТ“
— Фино, нали?
— А какво е предназначението?
— Знам ли. Някаква грамота. Някой се подписва. След това ги раздават. За това ще да са.
Инспектор Йенсен взе линийката и премери дължина и ширина на страниците. Извади листчето от джоба си и сравни размерите. Съвпадаха.
— Имате ли на склад този тип хартия?
— Не, тя е специална. Много скъпа между другото. А онова, което е останало след отпечатването, сигурно отдавна е претопено.
— Ще взема този екземпляр.
— Само един имаме — за архива — поясни завеждащият.
— Добре, добре — каза инспектор Йенсен.
Завеждащият беше шестдесетгодишен мъж със сбръчкано лице и тъжен поглед. Лъхаше на алкохол, печатарско мастило и таблетки за гърло — не каза нищо друго, дори довиждане.
Инспектор Йенсен нави грамотата на руло и си тръгна.
14
Кабинетът на завеждащия „Личен състав“ се намираше на деветнадесетия етаж. Мъжът зад бюрото беше пълен и набит, с жабешко лице. Не владееше усмивката си тъй добре както директорът на издателството. Тя излизаше само разкривена и зла.
— Смъртни случаи? — възкликна той. — Да, разбира се, имахме някой и друг скок.
— Скок ли?
— Да, самоубийства. Стават, нали… по малко навсякъде.
Забележката беше правилна. През изтеклата година в централните части на града двама пешеходци загинаха от падащи човешки тела. Други пострадаха сериозно. Високото строителство имаше своите недостатъци.