— Кой?
— Тоя мръсник, който правеше проверката. Тяхното протеже, тоя копой, директорът на издателството. Самите тях не съм ги виждал нито веднъж. Не желаели да си мърсят ръцете с подобно нещо. И никой не бивало да узнае за случилото се. Щяло да нанесе на концерна непоправима вреда. Нали предстояха избори. Опасявах се, че ще изчакат само да свършат. Така си и знаех.
Той непрестанно триеше лицето си с носната кърпа, вече посивяла и мокра.
— Какво… какво възнамерявате да правите с мен?
— Когато напуснахте, не получихте ли нещо като грамота, прощално писмо?
Мъжът в домашния халат потрепери.
— Да, получих — отвърна глухо той.
— Покажете го, ако обичате.
— Сега?
— Да, веднага.
Мъжът се вдигна несигурно, олюля се, опита се да придаде нормален израз на лицето си и излезе от стаята. Няколко минути по-късно се върна с грамотата, поставена в широка златна рамка със стъкло. Текстът беше подписан от шефа и от издателя.
— Имаше още две страници, нещо като форзац без текст. Какво направихте с тях?
Мъжът погледна объркано Йенсен.
— Не знам. Сигурно съм ги хвърлил. Струва ми се, че ги отрязах, преди да отида в магазина за рамки.
— Не си спомняте добре?
— Не, но сигурно съм ги хвърлил. Спомням си, че ги отрязах.
— С ножица?
— Да, в това вече съм сигурен.
Втренчи се в грамотата и я раздруса.
— Каква измама — промълви той. — Какво лицемерие, каква гнусна лъжа.
— Да — каза инспектор Йенсен, затвори бележника, прибра го в джоба си и стана.
— Довиждане.
Мъжът го погледна с недоумение.
— Кога… кога ще се върнете?
— Не знам — отвърна инспектор Йенсен.
В хола юношата седеше все още в същата поза, но сега се бе заел да чете със слаб проблясък на интерес хороскопа от едно списание.
Вече беше нощ, когато инспектор Йенсен пое обратния път. В западналите замрели предградия блоковете се изправяха сред гъсталака като върволици черни призраци.
Отправи се право към къщи, без да се отбива в кабинета си. По пътя се спря край един снекбар. Макар добре да съзнаваше какви ще са последиците, изяде три сандвича и изпи две чаши черно кафе.
Четвъртият ден бе отминал.
16
Когато телефонът иззвъня, инспектор Йенсен още не бе успял да се облече. Беше седем без пет сутринта и той стоеше пред огледалото в банята и се бръснеше. През нощта го мъчиха жестоки колики; сега болката поутихна, но мястото под лъжичката оставаше болезнено парещо.
Знаеше, че ще е нещо служебно, защото никога не използуваше телефона за лични разговори, нито пък позволяваше други да правят това.
— Йенсен — долетя до него гласът на шефа на полицията, — какво става с вас, за бога?
— Имаме още три дни на разположение.
— Нямах пред вид точно това.
— Едва съм започнал разпитите.
— Нямам пред вид срока, Йенсен.
Нямаше какво да отговори на това. Шефът на полицията се прокашля дрезгаво.
— Нещата вече са ясни. Толкова по-добре за вас и за мен.
— Ясни?
— Да, те успели сами да разкрият виновника.
— Кои?
— Персоналът на концерна. Както и предположихме в началото, касае се за неуместна шега. Техен служител, журналист в едно от списанията. Млад мъж, очевидно бохем от класа, с твърде причудливи идеи, но иначе дълбоко в себе си добро момче. Изглежда, са го подозирали още от самото начало, макар че не се погрижиха да ни съобщят.
— Разбирам.
— Предполагам, че не са искали да отправят неоснователни подозрения.
— Разбирам.
— Както и да е, нещата са ясни. Няма да го привлекат под отговорност и прекратяват съдебното дирене. Поемат загубата и снизходително прощават. Единственото, което трябва да направите, е да вземете неговите показания. След това можете да приключите случая.
— Разбирам.
— Пред мен са името и адресът на човека, имате ли нещо за писане?
Инспектор Йенсен записа данните на обратната страна на малко бяло картонче.
— Ще бъде най-добре за всички заинтересовани, ако отидете колкото се може по-бързо. Да ликвидираме случая.
— Да.
— Приключете следствието както си му е редът и направете копия. В случай че поискат да се запознаят с разследването.
— Разбирам.
— Йенсен? Нямате основание да унивате. Всичко е съвсем в реда на нещата. Служителите на концерна имаха естествено по-големи възможности да изяснят бързо случая. Познаването на персонала и вътрешните отношения им даде голямо преимущество.
Инспектор Йенсен не възрази нищо. Шефът на полицията дишаше тежко и неравно.