— Има и нещо друго — продължи той.
— Да.
— Обърнах ви внимание още в началото да се насочите изцяло върху разследването на анонимното писмо, нали така?
— Да, така е.
— Това означава също, че не е необходимо или задължително да обръщате внимание на други обстоятелства, възникнали във връзка със следствието. От момента, в който потвърдите и снемете показанията на тоя млад шегобиец, преустановявате делото. След това спокойно можете да забравите всичко. Разбрано?
— Разбрано.
— Мисля, че това е най-благоприятното за всички заинтересовани… и както казах, най-вече за вас и за мен.
— Разбирам.
— Добре. Дочуваме.
Инспектор Йенсен се върна в банята и се дообръсна. После се облече, изпи чаша гореща вода с мед и прочете сутрешния вестник — всичко това, без да бърза.
Макар движението да не беше така натоварено както обикновено, караше с умерена скорост по автострадата и когато паркира пред участъка, часът бе вече девет и половина.
Поседя малко на бюрото, без да погледне рапортите или списъка с адресите. После се свърза с началника на цивилния патрул, повика го и му връчи бялото картонче.
— Искам сведения за въпросното лице. Всичко, до което можете да се доберете. Спешно, е.
Дълго стоя до прозореца и гледа санитарната дружина, която още не бе успяла да довърши дезинфекцирането, когато двама полицаи в зелени униформи довлякоха първия за деня мъртвопиян алкохолик. След известно време позвъни човекът, който преди се занимаваше с разследването в пощата.
— Къде се намирате?
— В централния архив на периодичните издания. — Стигнахте ли до някакви резултати?
— Не още. Да продължавам ли?
— Да — нареди инспектор Йенсен.
Началникът на цивилния патрул се върна цял час по-късно.
— Е?
— Двадесет и шест годишен. Син на известен бизнесмен. Семейството минава за богато. Работи от време на време като журналист в седмичните списания. Добро образование. Неженен. Считат го за протеже на шефовете, очевидно благодарение на семейните връзки. Характер…
Полицаят смръщи чело и се вгледа в листа, като че му беше трудно да разчете собствения си почерк.
— Лабилен, спонтанен, обаятелен, с чувство за хумор. Склонен към драстични шеги. Неуравновесен, не дотам благонадежден, бързо се уморява. Седем пъти прибиран за пиянство, два пъти в клиника за лечение на алкохолици.
— Някакъв неудачник — не се сдържа началникът на цивилния патрул.
— Достатъчно — прекъсна го инспектор Йенсен.
В дванадесет и половина нареди да му донесат обяд от бюфета: две рохко сварени яйца, чаша чай и три пшеничени сухара.
Щом се нахрани, стана, сложи си шапката и палтото, слезе при колата и подкара на юг.
Откри посочения адрес, втория етаж в обикновен блок с апартаменти под наем, но никои не се отзова на позвъняването му. Вслуша се и му се стори, че долавя отвътре неясна музика. Почака минута-две и натисна бравата. Вратата се отвори и той влезе.
Стандартен апартамент с вестибюл, кухня и две стаи. Стените в първата стая бяха голи, а прозорците — без пердета. Насред стаята стоеше дървен стол, а на пода встрани от него се търкаляше празна бутилка от коняк. На стола седеше гол мъж и свиреше на китара.
Обърна глава и погледна влезлия, но не спря да свири и не каза нищо.
Инспектор Йенсен влезе в другата стая. Там също нямаше мебели, нито килими или пердета, но на пода се търкаляха няколко бутилки и купчина дрехи. На един дюшек в ъгъла спеше жена, омотана в чаршафи и одеяла, заровила глава във възглавницата. Едната й ръка провиснала на пода, близо до нея имаше цигари, кафява платнена торба и пепелник.
Въздухът беше тежък и спарен, миришеше на алкохол, цигарен дим и голи човешки тела. Инспектор Йенсен отвори прозореца.
Жената повдигна глава от възглавницата и го загледа с недоумение.
— Кой сте вие, по дяволите? — каза тя. — Какво търсите тук?
— Това е детективът, когото чакахме цял ден, скъпа — провикна се китаристът от другата стая. — Великият детектив, дошъл да ни разкрие.
— Върви по дяволите — промърмори жената и главата й потъна обратно във възглавницата.
Йенсен се приближи до дюшека.
— Документите ви за самоличност — каза той.
— Върви по дяволите — повтори сънливо и сподавено тя.
Той се наведе, отвори чантата и намери след кратко търсене документа. Прегледа бегло личните данни. Деветнадесетгодишна. В горния десен край имаше два червени печата, съвсем отчетливи, въпреки че някои бе опитвал да ги заличи. Те означаваха два ареста за злоупотреба с алкохол. Трети би означавало незабавно изпращане в клиника за лечение на алкохолици.
Инспектор Йенсен излезе от апартамента. На вратата спря и се обърна към китариста: