Выбрать главу

— Беше по времето, когато мнозина все още вярваха, че нарастващата импотентност и фригидност се дължат на радиоактивно разпадане. Спомняте ли си?

— Да.

— Е, концернът не можеше да ни отнеме читателите. Те не бяха много, но списанието представляваше необходимост за тях, последната сламка, за която да се хванат. Това ги сплотяваше. Вероятно заради това най-вече ни ненавиждаха в издателството. Но не можеха да ни сломят, така поне мислехме.

Обърна се и погледна Йенсен.

— Съкращавам неизбежно много подробности. Нали ви казах, не може да се обясни с няколко думи.

— Продължавайте. Какво се случи?

С посърнала усмивка мъжът се върна при канапето и седна.

— Какво се случи ли? Най-неочакваното и най-обидното. Те ни купиха просто. Чиста работа: с персонала, идеологията и всички там вехтории. Срещу пари. Или иначе казано: партията и профсъюзите ни продадоха на противниковия лагер.

— Защо?

— И това не е лесно да се обясни. Бяхме на кръстопът. Обществото на единомислието и сговора вече се зараждаше, придобиваше форма и очертания. Това беше отдавна. Знаете ли какво мисля?

— Не.

— Точно по това време социализмът в други страни преодоля дългата криза и успя да обедини хората. Искам да кажа като хора направи ги по-свободни, по-уверени, по-силни духом, научи ги какъв смисъл може и трябва да има работата, разбуди техните индивидуалности, вдъхнови ги да поемат отговорност… Ние от своя страна продължавахме да бъдем по-добре материално и ето че моментът да се обмени взаимният опит на практика бе налице. Но стана нещо съвсем различно. Развитието пое друг път. Трудно ли ви е да следите мисълта ми?

— Съвсем не.

— Тук бяха толкова заслепени от собственото си съвършенство, толкова изпълнени със сляпа вяра в резултатите от така наречената прагматична политика — грубо казано, считаше се, че марксизмът и плутокрацията са помирени, сплотени до такава степен, че социализмът сам се обезсмисля, нещо, което реакционни теоретици впрочем предсказваха още преди години. По това време започна да се променя и партийната програма. Чисто и просто зачеркваха ония пасажи, които можеха да застрашат обществото на единомислието и сговора. Стъпка по стъпка се изневеряваше на почти всички важни принципи. И в същото време сред всеобщото изглупяване си проби път духовната реакция. Разбирате ли какво искам да кажа?

— Не още.

— Във всички области се опитваха да сближат различните гледища. Сама по себе си идеята може би не бе лоша, но методите, които се използуваха за реализирането й, се градяха почти изцяло върху премълчаване на противоречията и трудностите. Залъгвахме се, че проблеми няма. Прикривахме ги с помощта на материални придобивки, които носеше непрестанното покачване на жизнения стандарт. Замъглявахме ги с безсъдържателни празни приказки, бълвани от радиото, пресата и телевизията. Условното наименование беше и си остана „безобидно забавление“. Смяташе се, разбира се, че потисканите инфекции с течение на времето ще минат от само себе си. Но не стана така. Индивидът се почувствува материално обезпечен, но поставен под духовна опека. Политика и общество се превърнаха в нещо мъгляво и непонятно, всичко бе приемливо, но нищо не бе интересно. Реакцията на отделния човек бе объркване, постепенно последвано от безразличие. В основата на всичко стоеше този смътен ужас. Ужас — повтори мъжът. — Не знам от какво. Вие знаете ли?

Йенсен го погледна, без да издаде нищо с изражението си.

— Може би чисто и просто от самия живот — както винаги. Абсурдно е, че външно всичко непрестанно се подобряваше. Само три компрометиращи явления не се вместваха в програмата. Алкохолизмът, броят на самоубийствата и спадането на раждаемостта. Да се говори за тях, се смяташе недопустимо и все още е така.

Замълча. Инспектор Йенсен не каза нищо.

— Една от основните, движещи идеи в обществото на единомислието и сговора, макар и никога открито изразена или формулирана, беше, че всичко трябва да е рентабилно. И нечуваното бе, че точно тази доктрина стана основна причина профсъюзите и партията да ни продадат на ония, които по онова време считахме за най-заклетия си враг. Мотивите следователно бяха чисто и просто пари, а не желанието им да се освободят от нашата искреност и радикализъм. Едва по-късно откриха и това предимство.