Мъжът изглеждаше по-възрастен от годините си. Освен това правеше впечатление на съвсем изоставил се човек — с чорлава неподстригвана коса и неоформена посивяла брада. Носеше мръсна, жълтеникаво-бяла риза, провиснали панталони и овехтели черни обувки. Инспектор Йенсен смръщи вежди. Лошо облечените хора представляваха вече голяма рядкост.
— Йенсен, инспектор от шестнадесети участък, водя разследване, което засяга вашата предишна длъжност и месторабота.
Не си даде труд да покаже служебния си знак.
— Можете ли да се легитимирате? — каза мъжът веднага.
Йенсен извади емайлираната значка.
— Влезте — покани го мъжът.
Държеше се самоуверено, почти дръзко.
В апартамента цареше поразителен безпорядък. Но пода се въргаляха хартии, вестници, книги, стари портокали, препълнени догоре торбички с боклук, мръсни дрехи и неизмити съдове. Мебелировката се състоеше от няколко дървени стола, два овехтели фотьойла, една разклатена маса и неоправен диван. Едната половина на масата беше почистена, очевидно заради пишещата машина и купчината изписани листа. Върху всичко се стелеше дебел слой сивкав прах. Въздухът миришеше на застояло. Усещаше се и дъх на алкохол.
С един сгънат вестник мъжът изчисти другата половина на масата. Безредната купчина от хартии, домакински прибори и всякакви боклуци се стовари на пода.
— Седнете тук — предложи той стол на Йенсен.
— Вие сте пиян — каза инспекторът.
— Не пиян, а пил. Никога не се напивам, но почти винаги съм пийнал. Съществена разлика.
Инспектор Йенсен седна. Брадатият застана зад него.
— Наблюдателен сте, иначе не бихте забелязали — каза той. — Повечето хора не забелязват.
— Кога напуснахте работа?
— Преди два месеца, защо питате?
Йенсен сложи бележника си на масата и го разлисти. Когато стигна до страницата с номер трети, мъжът се обади зад гърба му:
— Виждам, че компанията си я бива.
Йенсен продължи да прелиства.
— Изненадан съм, че сте успели да се измъкнете от вещицата, без да ви побърка — каза мъжът и заобиколи масата. — У дома й ли бяхте? Никога не бих посмял.
— Вие я познавате?
— И още как. Работех в списанието, когато тя дойде. Когато стана главна редакторка. И оцелях почти цяла година след това.
— Оцеляхте?
— Разбира се, тогава бях по-млад и по-силен.
Той седна на дивана, пъхна дясната си ръка под камарата мръсни чаршафи и одеяла и измъкна бутилката.
— След като, тъй или иначе, забелязахте, вече няма значение. Освен това, както казах, не се напивам. Просто се подкрепям по малко.
Йенсен го гледаше, без да отмества поглед.
Мъжът сръбна няколко глътки от бутилката, остави я и попита.
— Какво искате?
— Някои сведения.
— Относно какво?
Йенсен не отговори.
— Ако искате да узнаете нещо за проклетата вещица, то сте улучили точния адрес. Изключително малко са хората, които я познават по-добре. Бих могъл да напиша биографията й. — Мъжът замълча, без да чака отговор. Примижа с очи към посетителя, после към прозорците, почти непрогледни от мръсотия. Въпреки алкохола, погледът му беше жив и внимателен. — Знаете ли как стана главна редакторка на най-голямото списание в страната?
Йенсен не отговори.
— Жалко — каза мъжът замислено. — Почти никой не знае. Макар че става дума за един от преломните моменти в историята на печата.
В стаята настъпи мълчание за известно време. Йенсен равнодушно гледаше мъжа и въртеше писалката между пръстите си.
— Знаете ли каква професия имаше тя, преди да стане главна редакторка?
Той жлъчно се изсмя.
— Чистачка. А знаете ли къде чистеше?
Йенсен нарисува една мъничка петолъчка на празната страница на бележника.
— В самата светая светих. На етажа, където се намира дирекцията на концерна. Как е успяла да се нареди точно там, не знам, но в никакъв случай не е било случайно. — Наведе се и взе бутилката. — Умееше да урежда почти всичко. Разбирате, нали, тя беше очарователна наистина, адски очарователна — така мислеха всички в първите пет минути на запознанството си с нея. — Той отпи. — По онова време чистеха след работно време. Чистачките идваха в шест часа. Всички други, но не и тя. Тя се появяваше един час по-рано, когато шефът обикновено стоеше още в кабинета си. Той имаше навика да отпраща секретарките точно в пет и да поостава и се занимава с нещо, което не искаше никой друг да види. С какво — не знам, но добре мога да си представя — каза той и погледна към прозореца.