Выбрать главу

Мъжът отново го напуши смях. Инспектор Йенсен вдигна очи и безизразно го загледа.

— Но сега идва най-интересното. Благодарение на своята единствена по рода си глупост за половин година тя успя да удвои тиража. Списанието се изпълни със снимки на кучета, деца, котки, стайни цветя, с хороскопи и френология, как се гледа на кафе и как се поливат мушката, и нямаше нито една правилно поставена запетая, но хората го купуваха. Разбирате ли, малкото, което можеше да се нарече текст, беше толкова опростено и наивно, че спокойно би съперничело на това, което пишат днес. Дяволите да ме вземат, ако човек можеше да напише локомотив, без да обясни, че това е машина на колела, която се движи по релси и тегли вагони зад себе си. За шефа на концерна това беше големият и решаващ удар. Всички говореха, че неговата смелост и прозорливост са изключителни и че това е победа, която ще революционизира изцяло журналистическото образование и принципи. — Той отново пийна малко от бутилката. — Всичко вървеше чудесно. Единственият, който мътеше водата, беше нощният пазач. Страхотно горд с новата си служба, той не си държеше езика зад зъбите и разправяше как я е получил. Но това не продължи дълго. Половин година по-късно загина при злополука в открития асансьор, който спрял между два етажа. Когато пазачът изпълзявал навън, за да се измъкне, асансьорът отново потеглил и чисто и просто го разкъсал. Като се има пред вид колко глупав беше, спокойно може да се допусне, че грешката е негова. — Мъжът сложи ръка на устата си и кашля дълго и остро. Когато пристъпът отмина, подхвана наново: — А с годините тя продължи да се развихря все повече. Ставаше все по-изтънчена, разбира се, претенциите й растяха, а списанието непрекъснато се пълнеше с реклами на чудновати неизползваеми дрехи. Говореше се, че фабрикантите са я подкупили. Успяха все пак да се отърват най-накрая от нея, макар солено да им излезе. Разправят, че шефът на концерна е броил двеста и петдесет хиляди чисти пари, за да се съгласи да я пенсионират предсрочно с пенсия, равна на пълната заплата.

— Защо напуснахте вие? — попита инспектор Йенсен.

— Какво значение има?

— Защо напуснахте?

Бутилката бе празна. Мъжът се раздвижи и възбудено заразправя:

— Изгониха ме. Без да им мигне окото. И то само как. Никаква компенсация не получих след толкова години служба.

— А причината?

— Искаха да се отърват от мене. Външният ми вид не е бил достатъчно изискан, предполагам. Аз не бях достоен представител на издателството. Освен това съм изчерпан, не мога да измъкна от себе си нищо, нито ред повече, дори и глупости. Всички свършват така.

— Това ли е конкретният повод?

— Не.

— Кой е конкретният повод да ви уволнят?

— Пиех в стаята си.

— И веднага напуснахте?

— Да. Формално, разбира се, не бях уволнен. Моят договор беше формулиран така, че им даваше право да ме разкарат.