Выбрать главу

— И вие не протестирахте?

— Не.

— Защо?

— Какъв смисъл има? Успяха да назначат за директор на „Кадри“ предишния председател на журналистическия профсъюз, а той все още се разпорежда там. Владее всички тънкости, обикновеният простосмъртен няма никакъв шанс. Ако решиш да се оплачеш, пак стигаш до него и в крайна сметка той решава. Хитро е скроено, и то не само това. Техните данъчни експерти са едновременно на служба в Министерството на финансите; критиката отправяна веднъж на пет години срещу седмичните им списания, пишат самите те в собствените си вестници. С всичко е така.

— Това ожесточи ли ви?

— Не мисля. Мина това време. Кой днес се ожесточава?

— Получихте ли нещо като прощална грамота при напускането си?

— Възможно е. Всичко трябва да е изпипано. Директорът на „Кадри“ е голям специалист по тия работи. Усмихва се и черпи пури с едната ръка, докато с другата ви хваща за шията. Знаете ли, той прилича на жаба.

Личеше, че мъжът вече трудно събира мислите си.

— Получихте грамота, нали?

— Има ли някакво значение?

— Получихте грамота, нали?

— Сигурно е така.

— Пазите ли я?

— Не знам.

— Покажете ми я.

— Не искам и не мога да направя това.

— Тук ли е? В жилището?

— Не знам. Даже и да е тук, няма да мога да я намеря. Бихте ли могли да намерите нещо тук?

Инспектор Йенсен се огледа. След това затвори бележника си и стана.

— Довиждане — каза той.

— Все още не сте казали защо дойдохте.

Йенсен не отговори. Взе шапката си и напусна стаята. Мъжът остана седнал сред мръсните чаршафи на дивана. Изглеждаше мрачен и съсипан, с помътен поглед.

Инспектор Йенсен включи радиотелефона в колата, повика един от специалните автобуси и даде адреса.

— Да — каза той, — злоупотреба с алкохол у дома. Настанете го в централното управление на шестнадесети участък. Спешно е.

Отсреща на улицата имаше телефонна будка. Отиде до нея и се обади на началника на цивилния патрул.

— Домашен обиск. Спешно е. Знаете какво да търсите.

— Слушам, инспекторе.

— След това се връщате обратно в участъка и изчаквате. Задръжте го до получаване на по-нататъшни заповеди.

— Под какъв предлог?

— Какъвто и да е.

— Разбрано.

Инспектор Йенсен се върна в колата. Потегли и след петдесетина метра видя полицейския автобус.

21

Слаба светлина проникваше през пролуката за пощата. Инспектор Йенсен извади бележника си и прегледа още веднаж написаното: „Номер 4, художествен директор, 20-годишна, неомъжена, напуснала по собствено желание.“ Прибра отново тефтерчето, приготви служебния си знак и натисна копчето на звънеца.

— Кой е?

— Полиция.

— Глупости, веднъж завинаги ви казах, че няма никакъв смисъл. Не искам.

— Отворете.

— Вървете си! Оставете ме на мира, за бога! Предайте му, че не искам.

Йенсен удари два пъти по вратата — тежко и силно.

— Полиция. Отворете.

Вратата се пооткрехна и тя недоверчиво го изгледа.

— Не — каза тя. — Това наистина надминава всякакви граници.

Той прекрачи прага и показа служебния си знак.

— Йенсен — представи се той, — инспектор от шестнадесети участък. Водя разследване, което засяга вашата предишна длъжност и месторабота.

Втренчена в емайлираната значка, тя заотстъпва заднишком навътре в апартамента.

Жената беше съвсем млада, с тъмна коса, хлътнали сиви очи и ясно очертана брадичка. Носеше карирана блуза, кафеникави панталони и гумени ботуши. Имаше дълги крака и съвсем тънка талия, а бедрата й изглеждаха широки. Когато се движеше, личеше, че не носи нищо под блузата. Късата й коса бе разрошена и тя явно не слагаше грим.

По някакъв странен начин напомняше жените по снимките от едно време.

Трудно бе да се разгадае погледът й. Той изразяваше същевременно гняв, уплаха, отчаяние и решителност.

Панталоните й бяха изцапани с боя, а в ръката си държеше четка. Насред стаята, върху разпрострени на пода вестници, стоеше люлеещ се стол, виждаше се, че в момента го боядисва.

Йенсен се огледа. И другите мебели правеха впечатление на прибрани от боклука и боядисани в ярки цветове.

— Значи, не ме излъгахте — каза тя. — Той е пуснал и полицията след мен. Само това липсваше. Но трябва да ви кажа едно нещо от самото начало. Няма да ме уплашите. Можете да ме задържите, ако намерите някакъв повод. В кухнята имам бутилка вино, може би това е достатъчно. Няма значение. Всичко друго е за предпочитане пред тоя тормоз.

Инспектор Йенсен извади бележника.

— Кога напуснахте работа? — попита той.