Автострадата беше права и удобна, а природата от двете страни скучна и безинтересна. От време на време се мяркаха отдалечени предградия, на хоризонта се очертаваха силуетите на самохигиенизиращите се райони. Отляво и отдясно, докъдето стигаше погледът, се простираше местност, обрасла с криви дървета и ниски сухи храсти, които навяваха тъга.
В осем часа Йенсен се отби в една бензиностанция, за да зареди. Там изпи чаша хладък чай и проведе два телефонни разговора.
Първо позвъни на началника на цивилния патрул, който говореше с уморен и прегракнал глас и явно току-що се бе събудил.
— Станало е преди деветнадесет години — каза той. — Заседнал в асансьора и бил премазан.
— Има ли документация по делото?
— Специално разследване не е водено, делото формално е регистрирано в следствения дневник. Всичко е било съвсем ясно. Преценили са, че става дума за обикновен нещастен случай, временно прекъсване в електрическото захранване, поради което асансьорът спира за няколко минути и после потегля от само себе си. Освен това по всичко личи, че мъжът е проявил непредпазливост.
— А близките му?
— Не е имал семейство. Живеел в бекярска квартира.
— Оставил ли е нещо?
— Да. Сравнително доста голяма сума пари всъщност.
— Кой я е наследил?
— Никакви близки не са се обадили в предвидения от закона срок. В крайна сметка сумата била начислена към някакъв държавен фонд.
— Нещо друго?
— Нищо, което да представлява интерес. Самотник, живеел сам, нямал приятели.
— Довиждане.
Полицаят, който проучваше архива на периодичните издания, също си беше у дома.
— Тук е Йенсен.
— Слушам, инспекторе.
— Някакъв резултат?
— Не сте ли получили моя доклад?
— Не.
— Предадох го вчера сутринта.
— Докладвайте устно.
— Разбира се — каза мъжът, — момент, да си спомня.
— Чакам.
— Буквите в писмото са от един и същ вестник, но са изрязани в различни дни. Взети са от два различни броя от миналата седмица — петъчния и съботния. Шрифт „бодони“.
Йенсен извади бележника и записа сведенията на вътрешната страна на корицата.
— Нещо друго?
След минута мълчание мъжът добави:
— Да, още нещо. Правилната комбинация между буквите и текста на обратната им страна не съвпада във всички екземпляри на вестника. Съчетанието е налице само в така наречения А-тираж.
— Е, и?
— С други думи, тези букви ги има само в последните печатани екземпляри. Тези, които остават за разпродажба по павилионите и за абонатите тук в града.
— Считайте, че сте освободен от разследването — каза инспектор Йенсен. — Можете да се заемете с обичайните си задачи. Дочуване.
Затвори телефона, седна в колата и продължи.
В девет часа прекоси гъсто населения микрорайон, пуст в неделния ден. Хиляди съвсем еднакви къщи се издигаха в редици около една фабрика, така че сключваха правоъгълник. Кълбест жълтеникав дим се издигаше на стълбове от фабричните комини. На няколкостотин метра височина те се сливаха в плътен облак от преработени газове, който бавно се стелеше обратно върху селището.
След петнадесет минути пристигна.
Вярно бе изчислил времето все пак. Спирането на бензиностанцията не му бе отнело повече от петнадесет минути.
Къщата представляваше модерна спортна вила със стъклени стени и покрив от гофрирана пластмаса. Разположена сред дърветата на един хълм, тя се намираше на три километра източно от автострадата. В ниското се виждаше езеро с мътни, кафяви води. Въздухът беше отровен от вонята на фабриката.
На бетонната площадка пред къщата стоеше пълен мъж в домашен халат и пантофи. Унил и отпуснат, той погледна без ентусиазъм посетителя. Инспектор Йенсен показа служебния си знак.
— Йенсен, инспектор от шестнадесети участък. Водя разследване, което засяга вашата предишна длъжност и месторабота.
— Какво искате?
— Няколко въпроса?
— Влезте тогава — каза мъжът.
В двете стаи имаше няколко килима, пепелници и тръбни стоманени мебели, сякаш докарани тук право от издателството.
Йенсен извади писалката и бележника.
— Кога напуснахте работа?
Другият си даде вид, че се прозява, и се огледа, като че искаше да избегне нещо.
— Преди три месеца — отвърна най-накрая.
— Защо напуснахте?
Мъжът погледна Йенсен. Малките му сиви очи проблеснаха. Като че ли преценяваше дали да отговори, или не. Най-накрая махна неопределено с ръка.
— Ако сте дошли да видите грамотата, тя не е тука.
Йенсен не каза нищо.