— Това доказано ли е статистически?
— Да.
— Знаете ли колко ще ни струва евакуацията?
— Да.
— Вече тридесет години нашето предприятие се бори с големи икономически трудности. Загубите се увеличават от година на година. За съжаление, това е статистически факт. Само благодарение на големи лични жертви можахме да продължим издаването.
Сега в гласа му зазвуча нова струна на горчивина и ропот.
Йенсен не отговори. 13.34.
— Нашата дейност е напълно безкористна. Не сме бизнесмени. Ние сме книгоиздатели.
— Книгоиздатели?
— Ние гледаме на нашите издания като на книги. Те отговарят на потребностите, които книгите в миналото никога не успяха да задоволят.
Погледна през прозореца.
— Красиво е — промълви той. — Днес минах през парка, първите цветя вече са напъпили. Кокичета и кукуряк. Обичате ли природата?
— Не особено.
— Всички би трябвало да обичат природата. Това би обогатило живота. Би го направило още по-хубав.
Той отново се обърна към Йенсен:
— Знаете ли какво искате от нас? Разходите са огромни. Положението ни е тежко. Дори нашето собствено. У дома след последната рекапитулация употребяваме кибрит само в големи кутии — давам ви един дребен пример.
— Големи кибритени кутии?
— Да, големи, за да пестим. Трябва да се икономисва от всичко. Големите опаковки са доста по-евтини. Въпрос на разумно водене на сметките.
Издателят седеше сега на бюрото, с крака върху облегалката на стола. Погледна братовчед си.
— Може би щеше да е проява на разумно водене на сметките, ако действително имаше бомба — отсъди той. — Сградата започна да става доста тясна.
Шефът го изгледа мрачно.
— Застраховката ще покрие разходите ни — каза издателят.
— А кой ще покрие разходите на застрахователното дружество?
— Банките.
— А на банките?
Издателят не му отговори.
Шефът отново насочи вниманието си към Йенсен.
— Предполагам, че и при вас се спазва професионалната тайна.
— Разбира се.
— Шефът на полицията ви препоръча. Надявам се, че е знаел какво прави.
Йенсен не намери какво да отговори.
— Вие, естествено, не сте поставили униформени полицаи вътре в сградата?
— Не.
Издателят вдигна крака и седна на бюрото по турски.
Йенсен погледна бегло часовника си. 13.36.
— Ако тук наистина има бомба… — разсъждаваше издателят. — Шест хиляди души… кажете, господин Йенсен, какъв процент ще бъде загубата?
— Загубата в процент?
— Да, на персонал.
— Не е възможно да се предвиди.
Издателят промърмори като че ли на себе си:
— Някой може да каже, че умишлено сме хвърлили всичко във въздуха. Това е въпрос на престиж.
Обърна се към братовчед си:
— Мислил ли си за загубата на престиж?
Шефът гледаше премрежено със сивосините си очи към града — бял, чист, истинско творение на кубизма.
Самолет чертаеше геометрични фигури по пролетното небе.
— Започвайте — нареди той, почти без да размърда устни.
Йенсен засече времето. 13.38.
Издателят натисна вътрешния телефон. Приближи уста до микрофона. Гласът му беше ясен и отчетлив.
— Учебна пожарна тревога. Да се приведе в изпълнение планът за бърза евакуация. За осемнадесет минути сградата да се опразни, с изключение на специалния отдел. Начало — точно след деветдесет секунди.
Червената лампа угасна. Издателят се надигна. Поясни:
— За хората от тридесет и първия е по-добре да си останат на сигурно в отдела, отколкото да търчат по стълбите. Щом последният асансьор стигне партера, токът ще бъде прекъснат.
— Кой може да ни желае такова зло? — въздъхна съкрушено шефът.
И си тръгна.
Издателят заобува сандалите си.
Йенсен излезе от стаята заедно с директора на издателството.
Щом вратата хлопна зад тях, лицето на директора надменно се вдърви, устата му се сви, а погледът стана строг и дебнещ. В стаята на секретарките младите бездействуващи жени сякаш се приведоха над бюрата си.
Точно в тринадесет часа и четиридесет минути инспектор Йенсен излезе от асансьора и прекоси фоайето. Даде знак на хората си да го следват и се отправи към въртящите се врати.
Полицаите напуснаха сградата.
Зад тях, между бетонните стени, по високоговорителите ехтяха гласове.
3
Колата, паркирана плътно до скалния масив, се намираше по средата на пътя между полицейския кордон и паркинга.
Инспектор Йенсен седеше на предната седалка до шофьора. В лявата си ръка държеше хронометър, в дясната — радиомикрофон. Стегнато и кратко, с малки междинни паузи, отправи своите наставления към полицаите в радиоколите и от кордона. Стойката му беше изправена, сивата коса изглеждаше отзад гъста и късо подстригана.