Жена му се казваше Инга.
С течение на годините те все по-трудно намираха общ език. Ето защо с облекчение се изнесе от спалнята. Понякога го обземаше чувство за вина, но след седемнадесетгодишен брачен живот, изглежда, вече нищо не можеше да се промени и той отдавна бе престанал да се пита кой от двамата бе крив.
Мартин Бек задуши един пристъп на кашлица в гърдите си, свали мокрите си панталони и ги просна на един стол до радиатора. Седна на края на дивана и докато събуваше чорапите, си помисли, че нощните разходки на Колберг в дъжда може би също се дължат на подобен, вече скучен и еднообразен брачен живот.
Вече? Та Колберг се ожени едва преди година и половина.
Пропъди мисълта, преди още да събуе първия си чорап. Ленарт и Гун бяха щастливи, в това нямаше никакво съмнение. Впрочем какво го засягаше бракът им?
Стана и както си беше гол, отиде до етажерката и дълго рови сред книгите, докато накрая си избра една. Беше написана от стария английски дипломат сър Юджин Милингтън-Дрейк и разказваше за граф Спе и битката при Ла Плата. Купи я преди година в една антикварна книжарница и още не беше я прочел. Намести се в леглото, закашля се виновно и като разгъна книгата, откри, че няма цигари. Едно от предимствата на дивана беше, че сега можеше да си пуши в леглото, необезпокояван от никого.
Стана отново, отиде до палтото си и измъкна от джоба влажен и сплескан пакет „Флорида“. Сетне нареди цигарите една до друга върху нощната масичка да съхнат, като си избра и запали онази, която му се стори най-запазена. И тъкмо лягаше, стиснал цигарата със зъби, когато телефонът иззвъня.
Апаратът стоеше в антрето. Преди половин година поръча да му поставят допълнителен пост в хола, но като имаше пред вид темпото, с което работеха в телефонната служба, щеше да е късметлия, ако в следващата половин година изпълнеха поръчката му.
С големи бързи крачки прекоси стаята и преди вторият сигнал да отзвучи, вдигна слушалката.
— Бек.
— Инспектор Бек?
Не можа да познае гласа.
— Да, аз съм.
— Тук централата. Намерени са голям брой пътници, застреляни в един автобус на линия четиридесет и седем, близо до крайната спирка на Нора Сташунсгатан. Умолявате се незабавно да се явите там.
Първата мисъл на Мартин Бек беше, че е обект на лошо скроена шега или че някой от злоба се опитва да го изкара в дъжда.
— Кой го съобщи? — попита той.
— Хансон. От пети район. Шефът е вече уведомен.
— Колко убити има?
— Не е съвсем ясно. Най-малко шестима.
— Някой да е заловен?
— Доколкото зная, не.
Мартин Бек размисли: ще взема Колберг по пътя. Дано има такси. И рече:
— Окей, тръгвам веднага.
— Момент, инспекторе…
— Да?
— Един от убитите… изглежда, е от вашите.
Мартин Бек стисна слушалката.
— Кой?
— Не зная. Не казаха име.
Мартин Бек тракна слушалката и опря чело на стената. Ленарт! Сигурно е той. Какво, по дяволите, е търсел в дъжда? Какво по дяволите е търсел в автобуса на четиридесет и седна линия? Не, не може да бъде Колберг.
Взе слушалката и набра номера му. Един сигнал. Втори. Трети. Четвърти. Пети.
— Колберг.
Беше съненият глас на Гун. Мартин Бек се опита неговият да прозвучи спокоен и естествен.
— Здравей, там ли е Ленарт?
Стори му се, че чу как леглото й изскърцва, докато се изправя да седне. Мина цяла вечност, преди да му отговори.
— Не, поне в леглото го няма. Мислех, че сте заедно. Или по-точно, че ти си тук.
— Той излезе заедно с мен да се поразходи. Сигурна ли си, че го няма?
— Може би е в кухнята. Чакай, ще проверя.
Отново мина цяла вечност, докато се върне.
— Не, Мартин, няма го.
Сега гласът й звучеше разтревожен.
— Къде мислиш, че е отишъл в това време? — попита тя.
— Може би просто е излязъл да подиша малко чист въздух. Аз тъкмо се прибирам, тъй че не е излязъл отдавна. Не се тревожи.
— Да му кажа ли да ти се обади, като се върне?
Гласът и прозвуча по-спокоен.
— Не е толкова важно. Всичко хубаво. Лека нощ.
Затвори телефона и изведнъж почувствува, че целият се тресе от студ. Вдигна отново слушалката и нерешително се спря, като се колебаеше дали да не се обади някому, за да разбере със сигурност какво е станало. Реши, че ще е най-добре сам да отиде на мястото, и то колкото се може по-скоро. Набра най-близката таксиметрова служба и моментално получи връзка.