— Произведен е от фабриката „Лейланд“ в Англия — започна той. — Този тип се казва „Атлантиън“, тук фигурира като тип „Х тридесет и пет“. Има седемдесет и пет места. Странно е, че…
Вратата се отвори със замах. Гунвалд Ларшон огледа подозрително разхвърляния си кабинет. Светлият му шлифер бе прогизнал, както и панталоните и русата му коса. Обувките му бяха кални.
— По дяволите, ама че бъркотия — рече той недоволно.
— Какво му е странното на автобуса? — попита Меландер.
— Ами това, че този тип не се използува по четиридесет и седма линия.
— Как така?
— По принцип, искам да кажа. Използуват се главно немските автобуси, марка „Бюсинг“. Също двуетажни. Това тук е било само случайност.
— Блестяща следа, няма що! — възкликна Гунвалд Ларшон. — Значи, лудият, дето го е сторил, убива само в английски автобуси, така ли?
Ек го погледна разочаровано. Гунвалд Ларшон се изтръска от водата и попита:
— Каква е тая блъсканица в коридора?
— Журналисти — отвърна Ек. — Някой би трябвало да поговори с тях.
— Но не и аз — подскочи Колберг.
— Няма ли Хамар, директорът, или пък министърът на правосъдието, или някой друг „отгоре“ да изпрати едно комюнике — попита Гунвалд Ларшон.
— То сигурно още не е съставено — обясни Мартин Бек. — Ек може би има право. Някой трябва да поговори с тях.
— Аз не — повтори Колберг и се извърна почти тържествуващ, сякаш открил решението на въпроса.
— Гунвалд, нали ти пръв пристигна на мястото. Ти можеш да проведеш пресконференцията.
Гунвалд Ларшон се огледа още веднъж в стаята и отметна с косматата си ръка един кичур от челото си. Мартин Бек мълчеше, загледан пред себе си.
— Окей — съгласи се Гунвалд Ларшон. — Погрижете се да ги вкарат в някоя стая. Ще поговоря с тях. Само едно искам да знам преди това.
— Какво? — попита Мартин Бек.
— Дали някой е съобщил на майката на Стенстрьом.
Последва гробна тишина. Всички, включително и питащият, сякаш онемяха при този въпрос. Застанал на прага, Ларшон ги изгледа един по един.
Най-после Меландер извърна глава и рече:
— Да, уведомена е.
— Добре — заключи Гунвалд Ларшон и тръшна вратата след себе си.
— Добре — повтори тихо на себе си Мартин Бек и затрополи с пръсти по бюрото.
— Дали не сбъркахме? — обади се Колберг.
— Къде?
— Като оставихме Гунвалд… Не мислиш ли, че пресата и без това достатъчно ще ни скастри?
Мартин Бек го погледна, без да отговори. Колберг вдигна рамене.
— Е, няма значение.
Меландер се върна при своето бюро, вдигна лулата си и я запали.
— Наистина, какво значение има — съгласи се той.
Той и Колберг бяха вече успели да закрепят таблото на стената. Представляваше увеличена скица на долния етаж на автобуса с фигури, номерирани от едно до девет.
— Къде ли се губи Рьон със списъка? — недоволна промърмори Мартин Бек.
— И още нещо за автобуса — настоя Ек.
Телефонът иззвъня.
VIII
Стаята, в която се състоя първата импровизирана среща с пресата, никак не подхождаше за целта. Имаше само една маса, няколко шкафа и четири стола и когато Гунвалд Ларшон влезе, вътре вече беше задимено от цигари и душно от изпаренията на влажните дрехи.
Още на вратата той се спря, обгърна с поглед събралите се журналисти и фотографи и беззвучно попита:
— Е, какво искате да знаете?
Веднага всички започнаха да говорят един през друг. Гунвалд Ларшон ги спря с ръка и рече:
— Моля, карайте наред. Вие там, започвайте. После продължаваме надясно.
И пресконференцията протече по следния начин:
Въпрос: Кога беше открит автобусът?
Отговор: Около единадесет и десет вчера вечерта.
Въпрос: Кой го откри?
Отговор: Един гражданин, който след това извикал патрулната кола.
Въпрос: Колко души имаше в автобуса?
Отговор: Осем.
Въпрос: Всички ли бяха мъртви?
Отговор: Да.
Въпрос: Как са умрели?
Отговор: Рано е още да се каже.
Въпрос: Беше ли смъртта им причинена от насилие?
Отговор: Вероятно.
Въпрос: Какво значи „вероятно“?
Отговор: Точно това, което казвам.
Въпрос: Нещо говореше ли, че е имало стрелба?
Отговор: Да.
Въпрос: Значи, всички тези хора са били застреляни?
Отговор: Вероятно.
Въпрос: Значи, наистина става дума за масово убийство?
Отговор: Да.
Въпрос: Намерихте ли оръжието, с което е било извършено престъплението?