Отговор: А вие как мислите?
Въпрос: Може ли да се каже, че това е била най-ужасната картина, която сте виждали някога в живота си?
Гунвалд Ларшон погледна питащия с безизразни очи. Един съвсем млад мъж с кръгли стоманени рамки на носа и доста запусната рижава брада. Сетне отвърна:
— Не, не може да се каже.
Отговорът му като че ли предизвика известно объркване сред околните. Една от журналистките вдигна учудено вежди и попита бавно, с подозрение:
— Какво имате пред вид?
— Точно това, което казах.
Преди да стане полицай. Гунвалд Ларшон беше служил като кадрови офицер във флотата. През месец август 1943 г. взе участие в огледа на взривената от мина подводница „Улвен“, извадена от морското дъно, след като бе лежала там три месеца. Сред тридесет и тримата загинали имаше много негови съученици от морското училище. След войната беше участвувал и в посрещането на хиляди жертви, репатрирани от немските концентрационни лагери. Повечето бяха жени, много от които не издържаха пътя.
Не виждаше обаче защо трябва да обяснява всичко това на младото множество около себе си. Ето защо попита кратко:
— Още въпроси?
— Полицията успяла ли е да се свърже с някой непосредствен свидетел?
— Не.
— И така — в центъра на Стокхолм е извършено масово убийство. Осем човека са загубили живота си и това е всичко, което полицията може да каже?
— Да.
С това пресконференцията завърши.
IX
Никой не усети Рьон, когато влезе със списъка. Мартин Бек, Колберг, Меландер и Гунвалд Ларшон стояха наведени над маса, отрупана със снимки от местопрестъплението, когато Рьон изведнъж застана до тях и рече:
— Ето го списъка, готов е.
Роден и израснал в Ариеплуг, той беше запазил северняшкия си диалект, макар че вече над двадесет години живееше в Стокхолм.
Бутна листа към ъгъла на масата, притегли един стол и седна.
— Можеш да изплашиш човек — сопна му се Колберг.
Гласът на Рьон беше нарушил продължителната тишина в стаята и стресна Колберг.
— Е, дай да видим — нетърпеливо рече Гунвалд Ларшон и протегна ръка към списъка.
Разгледа го и пак го върна на Рьон.
— Като че ли си го писал с краката си. Можеш ли наистина да го разчетеш сам? Нямаш ли преписи?
— Имам, разбира се — отвърна Рьон. — След малко ще получите копията.
— О’кей — рече Колберг. — Да чуем.
Рьон извади очила, прокашля се и като преглеждаше записките си, започна:
— От осемте убити, четирима живеят близо до крайната спирка. Същото се отнася и за живия.
— Моля те, карай подред, ако може — прекъсна го Мартин Бек.
— Добре, да вземем първо шофьора. Ударен е с два куршума в тила и един в главата. Сигурно е умрял веднага.
Мартин Бек нямаше защо да поглежда снимката, която Рьон измъкна от купчината на масата. Прекалено ясно си спомняше как изглеждаше мъжът зад волана.
— Шофьорът се казва Густав Бенктсон, четиридесет и осем годишен, женен, с две деца, живее на Инедалсгатан пет. Семейството му е уведомено. Това е бил последният му курс за деня. След крайната спирка е трябвало да закара автобуса до депо Хорншберг на Линдхагенсгатан. Касата е непокътната, а в портфейла си е имал сто и двадесет крони.
Рьон погледна над очилата си.
— Засега това като че ли е всичко, което можем да кажем за него.
— Продължавай — подкани Меландер.
— Ще карам по реда, в който са на скицата. Следващият е Оке Стенстрьом. Застрелян с пет куршума в гърба. Един отстрани в дясното рамо, може би рикошет. Двадесет и девет годишен, живее на…
Гунвалд Ларшон го прекъсна:
— Това можеш да го прескочиш. Знаем къде живее.
— Аз не знаех — оправда се Рьон.
— Продължавай — намеси се Меландер.
Рьон се прокашля и подхвана отново:
— Живее на Ши́ернхувсгатан заедно с годеницата си…
При което Гунвалд Ларшон отново го прекъсна:
— Не бяха сгодени. Аз скоро го питах за това.
Мартин Бек го погледна с раздразнение и кимна на Рьон да продължи.
— Заедно с Оса Торел, двадесет и четири годишна, служителка в туристическо бюро.
Рьон погледна косо към Гунвалд Ларшон и добави:
— В грях. Не зная дали е уведомена.
Меландер извади лулата от устата си.
— Уведомена е.
Никой от петимата мъже край масата не погледна снимките с разкъсаното тяло на Стенстрьом. Вече ги бяха виждали и искаха да си спестят гледката.
— В дясната си ръка е държал служебния пистолет. Предпазителят му е бил дръпнат, но не е стрелял. В джобовете му имаше портфейл с тридесет и седем крони, лична карта, една снимка на Оса Торел, писмо от майка му и няколко квитанции. Освен това шофьорска книжка, бележник, няколко химикалки и връзка с ключове. Всички тези неща ще получим, когато момчетата от лабораторията си свършат работата. Да продължавам ли?