— Да — кимна Колберг.
— Момичето на седалката до него е Брита Даниелсон, двадесет и осем годишна, неомъжена. Работи в „Сабатсберг“2 като медицинска сестра.
— Питам се дали не са били заедно — прекъсна го Гунвалд Ларшон. — Може пък да си е имал приятелки.
Рьон го стрелна с недоволен поглед.
— Ще трябва да проверим — реши Колберг.
— Живеела на Карлбергсвеген осемдесет и седем заедно с друга сестра от „Сабатсберг“. Казва се Моника Гранхолм и според нея Брита Даниелсон тъкмо се връщала от болницата. Ударена е с един куршум. В слепоочието. Единствена тя от всички е ударена само с един куршум. В чантата си е имала тридесет и осем различни дреболии. Да ги изреждам ли?
— Не, по дяволите — изръмжа Гунвалд Ларшон.
— Четвърти номер в списъка и на скицата е Алфонс Шверин, онзи, дето остана жив. Той лежеше по гръб на пода между двете най-задни надлъжно разположени седалки. Вече знаете къде е ранен. Изстрел в корема и сърдечната област. За него знаем, че е ерген, живее на Нора Сташунсгатан сто и седемнадесет, четиридесет и три годишен е и работи в Пътно строителство. Впрочем как е той?
— Все още е в кома — отвърна Мартин Бек. — Лекарите казват, че има вероятност да дойде в съзнание, но не се знае дали ще може да говори или въобще да си спомни нещо.
— С куршум в търбуха не може ли да се говори? — попита Гунвалд Ларшон.
— Шокът — обясни кратко Мартин Бек.
Бутна назад стола си и се протегна. Сетне запали цигара и застана пред скицата.
— Ами този тук в ъгъла? Осми номер? — посочи той мястото в задния десен ъгъл на автобуса. Рьон погледна бележките си.
— Ударен е с осем куршума. В гърдите и в стомаха. Той е арабин и се казва Мохамед Буси, алжирски поданик, тридесет и шест годишен, няма роднини в Швеция. Живее в нещо като пансионче на Нора Сташунсгатан. Изглежда, се е връщал от работа, от онова ресторантче на Васагатан, „Зигзаг“. Засега нямам какво повече да кажа за него.
— Арабия — рече Гунвалд Ларшон замислено. — Не беше ли там, дето се стреляха тъй ужасно?
— Политическите ти познания са потресаващи — заяде го Колберг. — Би трябвало да си подадеш документите за Десето.
— Казва се Отдел за държавна сигурност на Централното управление на полицията — поправи го Гунвалд Ларшон.
Рьон стана, изрови няколко снимки от купчината на масата и ги нареди една до друга.
— Този мъж не успяхме да идентифицираме — започна той. — Номер шест. Седеше от външната страна, непосредствено зад средните врати, и е бил улучен от шест куршума. В джобовете му имаше кибрит, цигари „Бил“, автобусен билет и хиляда осемстотин двадесет и пет крони в банкноти. Това е всичко.
— Много пари — отбеляза Меландер замислено.
Всички се наведоха над масата и разгледаха внимателно снимките с непознатия. Беше се свлякъл на седалката и полулежеше с увиснали встрани ръце и изпънат ляв крак върху пътеката. Отпред на палтото му бяха избили кървави петна. Лицето му просто липсваше.
— Ама че работа — изстена Гунвалд Ларшон. — Точно пък него. Дори майка му не би го разпознала.
Мартин Бек се беше върнал при скицата на стената и внимателно я разглеждаше. Сетне сложи лявата ръка над очите си и замислено рече:
— Питам се дали все пак не са били двама.
Всички вдигнаха очи към него.
— Какво двама? — пръв се обади Гунвалд Ларшон.
— Които са стреляли. Вижте само как кротко всички са седели по местата си. С изключение на тежко ранения, но пък той може и след това да е паднал от седалката.
— Двама ненормални. И то едновременно? — Гласът на Гунвалд Ларшон прозвуча скептично.
Колберг стана и отиде до Мартин Бек.
— Искаш да кажеш, че някой от тях би трябвало да успее да реагира, ако е бил само един? Може би си прав. Но той буквално ги е покосил на място. Всичко е станало твърде бързо и като си помислиш само, колко ненадейно…
— Ще продължаваме ли по списъка? Другото ще стане ясно, като узнаем дали оръжието е било само едно или повече.
— Да, разбира се — съгласи се Мартин Бек. — Продължавай, Ейнар.
— Номер седем е майстор Юхан Шелстрьом. Той е на една седалка с онзи неидентифицирания. На петдесет и две години, женен и живее на Карлбергсвеген осемдесет и девет. Жена му каза, че се е връщал от работилницата на Сибюлегатан, където останал да работи извънредно. Както виждате, нищо особено.
— Да, освен че на път за в къщи някой му натъпкал корема с олово — отбеляза Гунвалд Ларшон.
— До прозореца, точно пред средните врати, имаме Йоста Асаршон, номер осем. Четиридесет и две годишен. Главата му е наполовина отнесена. Живее на Теньергатан четиридесет, където са и кантората и предприятието му — фирма за износ и внос, която държал заедно с брат си. Жена му не можа да ни каже защо е пътувал с автобуса. Според нея е трябвало да бъде на някакво съюзно събрание на Нарвавеген.