— Позна — отвърна Хамар. — Страшно са окуражаващи. — Вдигна вестниците и ги огледа с враждебен поглед. Заглавията бяха големи и черни, но доста бедни откъм съдържание.
— Ще цитирам — каза Хамар — Това е престъплението на века, казва опитният следовател от стокхолмската криминална полиция Гунвалд Ларшон и добавя: — Най-ужасната гледка, която някога съм виждал в живота си. Две удивителни.
Гунвалд Ларшон се облегна в стола и недоволно сви вежди.
— Спокойно, не си само ти — кимна му Хамар. — Министърът на правосъдието също е направил изявление. Бурно надигащата се вълна от беззаконие и насилие трябва да бъде спряна. Полицията е хвърлила всички човешки и материални сили за незабавното залавяне на престъпника.
Тук той се огледа и добави:
— Ето ги, значи, силите.
Мартин Бек се изсекна.
— В разследването вече са включени стотици опитни криминалисти от цялата страна — продължи Хамар и посочи един от вестниците. — Това е най-голямата полицейска акция в историята на криминалистиката у нас.
Колберг въздъхна и се почеса по главата.
— Тия политици! — измърмори Хамар под носа си и захвърли вестниците на бюрото.
— Къде е Меландер?
— Говори с психолозите — отвърна Колберг.
— А Рьон?
— В болницата.
— Има ли нещо ново там?
Мартин Бек поклати отрицателно глава.
— Все още оперират.
— Е, хайде да възпроизведем — подкани Хамар.
Колберг взе един от листовете си.
— Приблизително в десет часа автобусът е потеглил от Белмансру — започна той.
— Приблизително?
— Да, защото цялото разписание се било объркало от безредиците на Страндвеген. Поради задръстеното движение и полицейските кордони автобусите са пътували бавно и понеже закъсненията станали големи, шофьорите получили нареждане да изоставят разписанието и да обръщат веднага щом стигнат крайните спирки.
— По радиото ли?
— Да. Същото нареждане било предадено и на водачите от четиридесет и седма линия малко след девет часа по служебния канал.
— Нататък.
— Изхождаме от факта, че някои хора са пропътували отделни участъци през града именно с този рейс. Но засега все още не сме установили връзка с нито един от тези свидетели.
— Ще дойдат — успокои го Хамар.
Посочи вестниците и добави:
— След всичко това.
— Часовникът на Стенстрьом бе спрял на единадесет часа три минути и тридесет и седем секунди — продължи Колберг монотонно. — Имаме основания да предполагаме, че това е моментът, в който са били дадени изстрелите.
— Кои? Първите или последните? — поиска да уточни Хамар.
— Първите — отвърна Мартин Бек.
Обърна се към скицата на стената и сложи десния си показалец върху прясно нарисувания кръст.
— Предполагаме, че онзи, който е стрелял, е стоял точно тук — обясни той. — На площадката пред изходните врати.
— По какво съдиш?
— Траекторията на куршумите. Положението на гилзите спрямо телата.
— Добре, продължавай.
— Предполагаме също, че убиецът е дал три откоса. Първият напред, отляво надясно, при което са били улучени всички, които са се намирали в предната част на автобуса, означените тук с номер едно, две, три, осем и девет. Единицата, това е шофьорът, а двойката — Стенстрьом.
— После?
— После се е завъртял, вероятно надясно, и дал следващия откос, срещу четиримата пътници в задната част на колата, пак отляво надясно, при което е убил номер пет, шест и седем, а номер четири ранил. Това е Шверин. Шверин лежеше по гръб на задната половина от пътеката. Предполагаме, че е седял на лявата седалка, успоредна на прозореца, и е успял да стане. Той ще да е последният, който е бил ударен.
— А третият откос?
— Даден е напред — отговори Мартин Бек. — Този път отдясно наляво.
— Оръжието трябва да е автомат.
— Да — потвърди Колберг. — Вероятно. Ако е от обикновения военен тип…
— Един момент — прекъсна го Хамар. — Колко време му е трябвало? Да стреля напред, да се завърти и пак да стреля, после отново да насочи оръжието напред и да изпразни пълнителя?
— Понеже не знаем още какъв вид оръжие е използува… — започна Колберг, но Гунвалд Ларшон го прекъсна.
— Около десет секунди.
— А как е излязъл от автобуса? — попита Хамар.
Мартин Бек кимна на Ек.
— Това е за теб. Моля.
Ек прекара пръсти през сребристобялата си коса, прокашля се и започна:
— Заварихме отворена само дясната половина от предната врата. Убиецът най-вероятно е слязъл оттам. За да я отвори обаче, е трябвало да измине цялата пътека до мястото на шофьора, да се пресегне над или покрай нещо и да бутне шалтера.