Бяха преметнали саката си на столовете и стояха с навити ръкави, а Колберг дори бе захвърлил и вратовръзката си на бюрото. И макар че в стаята не беше особено топло, на лицето и под мишниците му избиваше пот. Мартин Бек продължително и шумно се изкашля, подпря замислено брада и продължи да разглежда скиците.
Колберг се спря, погледна го критично и констатира:
— Кашлицата ти е ужасна.
— А ти от ден на ден все повече заприличваш на Инга.
Точно тогава Хамар отвори със замах и влезе.
— Къде са Ларшон и Меландер?
— Отидоха си.
— А Рьон?
— В болницата.
— А, да. Нещо ново оттам?
Колберг поклати глава.
— Утре ставате повече.
— Повече?
— Попълнение. Отвън.
Хамар направи кратка пауза. Сетне продължи многозначително:
— Сметнаха го за необходимо.
Мартин Бек дълго и грижливо се секна.
— Кой? — пожела да узнае Колберг. — Или може би трябваше да кажа „кои“?
— Утре от Малмьо ще дойде един на име Монсон. Познавате ли го?
— Виждал съм го — обади се Мартин Бек доста равнодушно.
— Аз също — добави и Колберг.
— Опитват се да ни отпуснат и Гунар Алберг от Мутала.
— Той е о’кей — рече Колберг уморено.
— Повече не зная — завърши Хамар. — Говореха и за някакъв от Сундсвал, но кой — не зная.
— Аха — кимна Мартин Бек.
— Ако, разбира се, вие дотогава не свършите — добави Хамар мрачно.
— Да, да — обади се Колберг.
— Фактите показват, че…
Тук Хамар прекъсна мисълта си и погледна въпросително Мартин Бек.
— Какво ти е?
— Хрема.
Хамар продължи да го оглежда. Колберг проследи погледа му и каза, за да го отклони:
— Фактите като че ли сочат, че вчера вечерта някой е застрелял девет човека в един автобус и че въпросният се е отклонил от световноизвестната схема на сензационните масови убийства, като не е оставил нито характерни следи, нито пък се е оставил да го хванат. Той, разбира се, може и да се е самоубил, но това ние не знаем. Разполагаме с две веществени доказателства. Куршумите и гилзите, които евентуално биха ни помогнали да открием оръжието на престъпника, също и мъжът в болницата, който би могъл да дойде в съзнание и да ни каже кой е стрелял. Той не може да не е видял убиеца, тъй като е седял отзад в автобуса.
— Хм — почти се съгласи Хамар.
— Не е кой знае колко — обади се Колберг. — Особено пък ако и този Шверин вземе, че умре или се окаже, че е изгубил паметта си. Много тежко е ранен, А що се отнася до нас — ние не знаем нито мотивите, нито пък имаме някакви свидетели, които да ни помогнат.
— Може пък да се появят — реши Хамар. — А за мотивите няма какво да си блъскаме главите. Масовите убийци са психопати и причините за техните действия често са елемент от картината на болестта им.
— Тъй ли било — рече Колберг. — Меландер е по научните консултации и някой ден сигурно ще ни представи паметните си бележки.
— Най-добрият ни шанс е… — рече Хамар и погледна часовника.
— Теоретичният подход — допълни мисълта му Колберг.
— Точно така. В девет десети от случаите това води до престъпника. Но няма смисъл да стоите до късно, без да има полза. По-добре се наспете, утре да сте бодри. Лека нощ!
Той излезе и в стаята настъпи тишина. След няколко секунди Колберг въздъхна и каза:
— Какво ти е наистина?
Мартин Бек не отговори.
— Стенстрьом?
Колберг поклати замислено глава и рече философски:
— Като си помисля само как съм го хокал. Толкова години. И да вземат да го застрелят.
— Ти помниш ли го този Монсон? — прекъсна го Мартин Бек.
Колберг кимна.
— Онзи с клечките за зъби, нали? — отвърна той. — Не вярвам в тия големи работни групи. По-добре би било да работим сами. Ти и аз, и Меландер.
— Е, Алберг все пак го бива.
— О, да, без съмнение — потвърди Колберг. — Но я ми кажи, колко убийства е имал там в Мутала през последните десет години?
— Едно.
— Ето, виждаш ли. И освен това не ми харесва начина, по който Хамар ни обсипва с готови фрази и неща, дето всеки ги знае. Теоретичен подход, психопати, елемент от картината на болестта, попълнение. По дяволите.
За миг в стаята отново стана тихо. После Мартин Бек погледна Колберг и рече:
— Е?
— Какво „е“?
— Какво е правил Стенстрьом в този автобус?
— Прав си — рече Колберг. — Какво, по дяволите, с търсил там? Може би заради онова момиче. Сестрата?
— Щеше ли да е въоръжен, ако излиза с момиче?
— Кой знае. Може би, за да изглежда по-мъжествен?
— Сам знаеш, че не беше такъв — отхвърли мисълта Мартин Бек.