По централните улици на града бе доста оживено, снекбаровете и кината още работеха и по тротоарите край осветените витрини се движеха минувачи. Лицата на хората изглеждаха бели и напрегнати, сякаш измъчени от студената дразнеща светлина на уличните лампи и реклами. Тук-там се виждаха групи безцелно скитащи младежи. Въртяха се около лавки за пуканки или пред луксозните магазини. Стояха си, общо взето, тихо и кротко, почти не разговаряха помежду си. Някои от тях изгледаха с безразличие полицейската кола.
Младежката престъпност, считана по-рано за сериозен проблем, през последните десет години значително намаля и сега бе почти изкоренена. Изобщо престъпления се извършваха по-рядко от преди, всъщност единствено алкохолизмът вземаше все по-големи размери. На няколко места в търговските райони Йенсен видя униформени полицаи на пост. Белите им гумени палки проблясваха на неоновата светлина, когато натикваха задържаните в полицейските автобуси.
Йенсен мина през тунела, който започваше при Министерството на вътрешните работи. След осем километра излезе отново над земята сред безлюден индустриален район, прекоси един мост и продължи по автострадата на юг.
Чувствуваше се уморен, вдясно под лъжичката се обаждаше мъчителна болка.
Предградието, в което живееше, обхващаше тридесет и шест осеметажни блока, подредени в четири успоредни реда. Между тях имаше паркинги, тревни площи и съоръжения за децата от прозрачна пластмаса.
Йенсен спря пред седмия блок от третия ред, изключи двигателя и слезе. Навън беше ясна звездна нощ. Макар часовникът да показваше само единадесет и пет, никъде ме светеха прозорци. Йенсен пусна монета в автомата, нагласи червената стрелка, която отчиташе часа на паркиране, и се качи в жилището си.
Запали лампата, свали връхните си дрехи, обувките, връзката и сакото. Разкопча ризата и влезе в стаята, хвърли поглед на безличната мебелировка, големия телевизор и накачените по стените фотографии от полицейското училище.
После спусна щорите, свали панталоните си и угаси светлината. Отиде до кухнята и извади бутилката от хладилника.
Взе чаша, отметна завивките и седна в леглото.
Седя така в тъмното и пи. Когато болката под лъжичката поутихна, остави чашата върху нощното шкафче и легна.
Заспа почти моментално.
6
Инспектор Йенсен се събуди в 6.30 сутринта. Измъкна се от леглото и отиде в банята, изми ръцете, лицето и врата си със студена вода, избърса се и изтърка зъбите си. След гаргарата дълго кашля.
После кипна вода, прибави мед и опита да я изпие колкото се може по-гореща. Междувременно прехвърли вестниците. В никой от тях не споменаваха събитията, занимавали го предния ден.
Движението по автострадата беше оживено и макар че включи сирените, Йенсен влезе в кабинета си чак в девет без двадесет и пет.
Десет минути по-късно позвъни шефът на полицията.
— Започнахте ли следствието?
— Да.
— В какви насоки?
— Вещественото доказателство е дадено за анализ. Психолозите изучават текста. Изпратихме човек за проверка в пощата.
— Някакви резултати?
— Още не.
— Имате ли своя версия?
— Не.
Мълчание.
— Сведенията ми за въпросното издателство не се простират далеч — продължи инспектор Йенсен.
— Няма да е зле да ги поразширите.
— Ясно.
— И най-добре ще бъде, ако намерите източник на информация извън концерна.
— Разбирам.
— Препоръчвам ви Министерството на съобщенията, обърнете се към държавния секретар по печата.
— Слушам.
— Следите ли вестниците им?
— Не, но ще започна да ги чета.
— Добре. И за бога, постарайте се да не дразните шефа и неговия братовчед.
— Ще бъде ли неуместно да поставя хора от цивилния патрул за лична охрана?
— На кого? На шефовете?
— Да.
— Без тяхно знание?
— Да.
— Считате ли една такава мярка за оправдана?
— Да.
Мълчанието, което последва, продължи толкова дълго, че Йенсен спря поглед на часовника си. Чу как шефът на полицията си поема дъх, как почуква с нещо по масата, вероятно писалка.
— Йенсен?
— Да.
— Отсега нататък следствието е изцяло във ваши ръце. Не желая да ме осведомявате нито за методите си, нито за предприеманите от вас действия.
— Разбирам.
— Отговорността е изцяло ваша. Разчитам на вас.
— Слушам!
— Ясни ли са общите указания по следствието?
— Да.
— Желая ви успех.
Инспектор Йенсен отиде до тоалетната, наля вода в пластмасова чашка и се върна в стаята си. Издърпа едно чекмедже на бюрото и извади пакетче сода бикарбонат, отсипа на око три чаени лъжички бял прах и го разбърка с химикалката си.