— Много странно и интересно. Вярно ли е, че на лапландките онази работа им е напреки?
— Глупости — отвърна Рьон уморено. — Не е вярно. Но много хора мислят така.
Ако питаха Рьон, този мъж отдавна вече трябваше да е преместен в бюрото за загубени вещи.
Улхолм говореше почти непрекъснато, като всяка мисъл завършваше с неизменното: разбираш какво искам да кажа, нали?
Рьон разбра две неща:
Първо: какво всъщност стана в щаба на следствието, когато той самият постави невинния въпрос:
— Кой пази в болницата?
Колберг равнодушно бе погледнал в листовете си.
— Някакъв си Улхолм.
Изглежда, единствен от всички само Гунвалд Ларшон знаеше името, защото подскочи.
— Как? Кой?
— Улхолм — повтори Колберг.
— Дума да не става! Трябва да изпратим някои да наглежда. Някой, който е що-годе в ред.
И Рьон се оказа този „що-годе в ред“. Тогава попита със същия невинен глас:
— Да го освободя ли?
— Да го освободиш? Не, не е възможно. Ще се почувствува пренебрегнат. Ще напише цял куп докладни, ще се оплаква нагоре, ще се обади на министъра.
И когато Рьон вече тръгваше, Гунвалд Ларшон му даде един последен съвет:
— Ейнар!
— Да?
— Не го допускай да каже нито дума на свидетеля, докато не видиш смъртния акт.
И второ: че по някакъв начин трябва да спре тоя словесен поток. Най-после му хрумна едно решение. И ето как го приложи на практика. Улхолм завърши едно по-дълго изявление с думите:
— Пределно ясно е, че аз като човек и патриот, гражданин на свободна и демократична страна, не правя никаква разлика между хората заради цвета на кожата им, тяхната раса или убеждения. Но я си представи една полиция, в която гъмжи от евреи и комунисти. Разбираш какво искам да кажа, нали?
При което Рьон скромно се прокашля зад марлята си и рече:
— Да, само че аз самият всъщност съм такъв, социалист и…
— Комунист!?
— Да, точно така.
Улхолм моментално млъкна и се отдалечи към прозореца.
И ето вече два часа стоеше там, мрачно загледан в жестокия коварен свят, който го заобикаляше.
Лекарите бяха оперирали Шверин три пъти, извадиха и двата куршума от тялото му, но по нито едно лице от операционния екип не се четеше особена надежда за живота му. Единственият отговор, който Рьон получаваше на деликатните си въпроси, най-често бе вдигане на рамене.
Но преди четвърт час в изолационната влезе един от хирурзите и каза:
— Ако въобще дойде в съзнание, то това трябва да стане сега. До половин час.
— А ще оживее ли?
Лекарят продължително го изгледа и отговори.
— Съмнявам се, макар че физически е добре развит и общото му състояние е задоволително.
Рьон мрачно погледна пациента. Питаше се как ли трябва да изглежда човек, за да може общото му състояние да се нарече не съвсем добро или направо лошо.
Беше формулирал грижливо два въпроса, като за всеки случай ги записа в бележника си.
Първият:
Кой стреля?
Вторият:
Как изглеждаше?
Беше приготвил и още нещо, портативния си магнетофон, поставен на стол до главата на ранения, като микрофонът висеше включен на облегалката му. Улхолм не взе участие в тия приготовления. Стоеше си до прозореца и само от време на време хвърляше по някой критичен поглед към Рьон.
Беше два часът и двадесет и шест минути, когато сестрата изведнъж се наведе над ранения и с бърз нетърпелив жест махна на двамата полицаи, а с другата ръка натисна копчето на звънеца.
Рьон бързо се приближи и грабна микрофона.
— Мисля, че се събужда — обясни сестрата.
Лицето на ранения сякаш претърпя някаква промяна. Между клепките и носа му нещо потръпна.
— Да — повтори сестрата. — Ето.
Рьон поднесе напред микрофона.
— Кой стреля? — попита той.
Не последва никаква реакция. Миг след това Рьоя повтори въпроса:
— Кой стреля?
Чак сега устните на мъжа помръднаха и той каза нещо. Рьон го изчака само две секунди и зададе втория въпрос:
— Как изглеждаше?
Мъжът и този път реагира и още по-ясно помръдна устни.
В стаята влезе лекар.
Рьон тъкмо отваряше уста, за да повтори въпроса си, когато мъжът в леглото обърна глава наляво. Долната му челюст се отпусна и от устата му бликна кървава пяна.
Рьон вдигна очи към лекаря, който разчиташе уредите си и сериозно клатеше глава.
Улхолм пристъпи към Рьон и грубо се намеси.
— Така нищо няма да постигнеш.
После с висок и мощен глас изрева:
— Слушай, човече, говори ти първият помощник от полицията, Улхолм…
— Той е мъртъв — каза Рьон кротко.
Улхолм го изгледа и изрече само една дума: