— Некадърник.
Рьон изтегли контакта на микрофона и отнесе апарата до прозореца. Внимателно върна лентата с пръсти и натисна копчето.
— Кой стреля?
— Днрк
— Как изглеждаше?
— Каталсон.
— Разбираш ли нещо от цялата работа?
Улхолм го гледа с присвити злобни очи поне десет секунди и най-после отговори:
— Да разбирам? Ще напиша докладна срещу теб. Няма как. Разбираш какво искам да кажа, нали?
Обърна се и с бързи решителни крачки напусна стаята.
Рьон го проследи с тъжен поглед.
XV
Леденият вятър посрещна Мартин Бек с рой снежни иглички и дъхът му секна още щом понечи да излезе от управлението. Той сведе глава и побърза да закопчае палтото си догоре. За пръв път тази сутрин, поради дългите увещания на Инга, ниската температура и настинката, която го мореше, облече зимното палто. Придърпа вълнения шал около врата си и пое към центъра.
Когато пресече Агнегатан, се спря нерешително. Двоумеше се кое превозно средство да избере. Още не бе успял да свикне с липсата на трамваи и с новите автобуси за дясното движение, въведено от септември.
До него спря кола и от страничното стъкло се подаде Гунвалд Ларшон.
— Качвай се — извика му той.
Мартин Бек седна до него и потеглиха.
— Уф, пак се започна — рече той недоволно. — Едва усетиш лятото и то мине. Накъде си?
— Вестманагатан — отговори Гунвалд Ларшон. — Отивам да говоря с дъщерята на жената от автобуса.
— Добре. Остави ме пред болницата Сабатсберг.
Преминаха по Кунгсбрун и покрай старите хали.
Пред стъклото на колата се виеше сух снежен прашец.
— Какъв смисъл има от такъв сняг — ядосваше се Гунвалд Ларшон, — та той дори не стига до земята, а само пречи на видимостта.
За разлика от Мартин Бек, Гунвалд Ларшон обичаше да кара кола и дори минаваше за добър водач.
Продължиха по Васагатан, докато излязоха на Нора Банторьет. Точно пред класическата гимназия задминаха един двуетажен автобус от четиридесет и седма линия.
— Уф! — възкликна Мартин Бек. — Вече ми става лошо, като ги видя.
Гунвалд Ларшон също погледна към колата.
— Не е същият — заключи той. — Този е немски. „Бюсинг“.
А малко по-късно добави:
— Ще дойдеш ли с мен при жената на Асаршон? Оня с презервативите. Ще ходя там в три часа.
— Не зная — поколеба се Мартин Бек.
— Ако си все още наблизо де. На една крачка от Сабатсберг е. И после мога да те върна.
— Може, но зависи кога ще свърша със сестрата.
На ъгъла между Далагатан и Тегнергатан ги спря работник с жълта каска и червен флаг в ръка. В района на болницата се извършваше голямо строителство. Събаряха старите къщи — вече стърчаха няколко нови. Сега щяха да взривяват високата скала, която гледаше към Далагатан. Докато отекваше взривът между къщите, Гунвалд Ларшон подхвърли:
— Що ли не вземат да хвърлят целия Стокхолм във въздуха, вместо да си играят така на части. Виж, да бяха взели пример от Роналд Рейгън или, как му беше името, и неговото предложение за Виетнам: всичко асфалтирай, очертай с жълти линии и превърни в паркинги. Едва ли може да има нещо по-грозно от осъществените идеи на нашите проектанти.
Мартин Бек слезе пред входа на болницата, който беше от страната на гинекологичната клиника и родилното отделение, които се помещаваха в сградата на Естманския институт.
Площадката пред входните врати беше пуста, но като наближи, забеляза, че една жена в кожух го наблюдава иззад стъклените врати. Тя отвори и попита:
— Инспектор Бек? Аз съм Моника Гранхолм.
И така здраво стисна ръката му, че той почти усети прашенето на костите си. Дано само е по-нежна с новородените, помисли си Мартин Бек.
Беше висока почти колкото него, но доста по-едра. Кожата на лицето й имаше свеж розов тен, зъбите й бяха бели и здрави, а светлокестенявата й коса гъста и чуплива. Големите й красиви очи имаха същия цвят. Всичко в нея изглеждаше голямо, здраво и силно.
Убитото момиче от автобуса бе дребно и слабо и сигурно е изглеждало страшно хилаво до своята съквартирантка.
Закрачиха към Далагатан.
— Ще имате ли нещо против, ако влезем отсреща във Васахоф? — предложи тя. — Трябва да хапна нещо, преди да мога да говоря.
Времето за обед беше минало и повечето маси в ресторанта бяха свободни. Мартин Бек избра една до прозореца, но Моника Гранхолм предпочете да седнат по-навътре в салона.
— Не искам някой от болницата да ни види. Не можете да си представите колко се клюкарства по болниците.
В подкрепа на думите си тя заразказва на Мартин Бек някои от клюките, като същевременно с добър апетит погълна огромна порция кюфтенца с картофено пюре. Мартин Бек само я поглеждаше завистливо. Както винаги той не чувствуваше глад, а само обикновеното за него неразположение.