За двадесет и пет години служба в полицията бе виждал шефа на полицията един-единствен път и не беше говорил с него до вчера, а междувременно проведоха вече пет разговора.
Изпразни на един дъх чашата, смачка я и я хвърли в кошчето. После позвъни в криминално-техническия отдел. Гласът на лаборанта бе сух и официален.
— Не, няма отпечатъци от пръсти.
— Сигурен ли сте?
— Разбира се. Но нищо при нас не е окончателно. Опитваме и други методи на анализ.
— Пликът?
— Най-обикновен. Нищо не ни говори засега.
— А хартията?
— С нея не е така — има доста особена структура. Освен това по единия й край личи, че е откъсната.
— Може ли да се установи произходът й?
— Възможно е.
— Нещо друго?
— Нищо. Продължаваме по-нататък.
Йенсен затвори телефона, приближи се до прозореца и погледна надолу към циментирания двор на участъка. До входа на помещенията за обиск видя двама полицаи с гумени ботуши и непромокаеми работни костюми. Размотаваха маркучи, за да измият килиите. Йенсен разхлаби колана си и пое дълбоко въздух, задържа го и когато се оригна, почувствува в стомаха облекчение.
Телефонът иззвъня. Обади се полицаят, изпратен в пощата.
— Работата отнема доста време.
— Използувайте толкова време, колкото ви е нужно, но не повече.
— Колко често да докладвам?
— Всяка сутрин в осем часа — писмено.
Инспектор Йенсен затвори телефона, взе шапката си и излезе от стаята.
Министерството на съобщенията се намираше в центъра на града, между кралския дворец и централната канцелария на обединените партии. Кабинетът на държавния секретар по печата се помещаваше на втория етаж с изглед към двореца.
— Концернът се ръководи безупречно — каза той. — Истинска гордост за свободната инициатива.
— Разбирам.
— Това, с което най-вече мога да ви помогна, са някои чисто статистически данни.
Той взе една папка от масата и я прелисти разсеяно.
— Сто четиридесет и четири различни издания. През миналата година общият тираж на тези списания достига двадесет и един милиона триста двадесет и шест хиляди и четиристотин и петдесет и три екземпляра. Седмично.
Йенсен записа сумата на малко бяло картонче: „21 326 453“.
— Това е много висок тираж. Той доказва, че в нашата страна имаме най-висока читателска активност. В целия свят.
— Издават ли се другаде седмични списания?
— Незначително количество. Печатат се може би общо към хиляда бройки и се разпространяват само в ограничени райони.
Йенсен кимна.
— Но, разбира се, издателството е само един от клоновете на концерна.
— Кои са останалите?
— Що се отнася до моето министерство, това са редица печатници, които издават главно ежедневници.
— Колко?
— Печатници? Тридесет и шест.
— А вестници?
— Стотина. Чакайте…
Той прелисти документите си.
— В момента сто и два. Структурата на вестникарското дело е динамична. Някои вестници преустановяват излизането си, на тяхно място се появяват нови.
— Защо?
— За да се отговори по-добре на новите потребности и за да се следват съвременните тенденции.
Йенсен кимна.
— Общият тираж на ежедневниците през изтеклата година…
— Да?
— Имам цифрата само за общата продукция на страната. Девет милиона двеста шестдесет и пет хиляди триста и дванадесет екземпляра дневно. И тук е същото. Издават се няколко отделни, изцяло независими от концерна вестника. Имат трудности с разпространението и тиражите им са незначителни… Ако намалите цифрата, която ви посочих, с около пет хиляди, ще получите приблизително точен резултат.
Йенсен отново записа на малкото картонче: „9 260 000“. И попита:
— Кой контролира системата на разпространението?
— Демократичен съюз на издателите.
— Всички издатели?
— Да, стига да отговарят на изискването вестниците им да са с тираж над петдесет хиляди.
— Защо?
— По-ниски тиражи се считат за нерентабилни. Всъщност концернът преустановява незабавно издаването на вестници, чийто тираж спадне под упоменатата цифра.
Инспектор Йенсен прибра картончето в джоба си.
— На практика това означава, че концернът контролира издаването на всички вестници и списания в страната, така ли?
— Може и така да се каже. Но искам да подчертая, че издателската им дейност е изключително разностранна, от всички гледни точки похвална. Особено седмичните списания доказаха способността си да удовлетворяват с чувство за мярка всички общоприети вкусове и предпочитания. Пресата предизвикваше някога нерядко безпокойство сред читателските кръгове, подстрекаваше ги в една или друга насока. Положението вече е съвсем друго. Сега оформлението и съдържанието на пресата са изцяло поставени в служба на читателите, стремят се да им доставят…