Выбрать главу

Смайли му подаде втория плик и огромната тежка лапа се протегна, за да го вземе.

— Оказа се, че е спечелила конкурс — каза Смайли. — Писмото е съдържало предложението й. Научих, че семейството й е абонирано за списанието от самото му основаване. По тази причина госпожица Бримли не е била склонна да сметне написаното за празни приказки. Не че непременно е така.

— Кое?

— Ами фактът, че нейното семейство е получавало списанието в продължение на петдесет години, не води до логичното заключение, че не е възможно жената да бъде с лабилна психика.

Ригби кимна, сякаш разбра основанието на Смайли, но Смайли се почувства неудобно, понеже му се стори, че всъщност не го е разбрал. Ригби бавно се усмихна и каза:

— Е. женска му работа…

Смайли, напълно объркан, се засмя. Ригби замислено го погледна.

— Познавате ли някого от преподавателите, сър?

— Само господин Терънс Фийлдинг. Запознахме се преди време на вечеря в Оксфорд. Мисля да му се обадя. Бях доста близък с брат му.

При споменаването на Фийлдинг, Ригби леко трепна, но не каза нищо и Смайли продължи:

— Когато госпожица Бримли ми донесе писмото, позвъних на Фийлдинг. Той ми съобщи какво се е случило. Това стана снощи.

— Ясно.

Отново двамата мълчаливо се погледнаха. Смайли явно се чувстваше малко неловко и изглеждаше смешен, а Ригби, изпълнен с уважение към него, се чудеше дали да му каже какво мисли.

— Колко време ще останете? — попита накрая той.

— Не зная — отвърна Смайли. — И госпожица Бримли искаше да дойде, но не може да се откъсне от списанието. Да ви кажа, тя смяташе, че е много важно да направи за госпожа Роуд всичко необходимо, дори когато научи за смъртта й, тъй като е била абонирана за списанието. Обещах й веднага да предам писмото, където трябва. Мисля си, че едва ли мога да направя нещо повече. Може би ще остана ден-два — просто, за да си поприказвам с Фийлдинг, сигурно ще отида и на погребението. Ангажирах си стая в „Соли Армс“.

— Хубав хотел е — увери го Ригби, внимателно прибра очилата си в калъфа и ги сложи в едно чекмедже. — Карне е странно място. Между градчето и колежа има пропаст, както казваме тук. Хората от двете общности не се смесват нито се харесват взаимно. Причината е в страха, в страха и невежеството. Е, мога да се отбия у господин Фийлдинг или при Д’Арси, те ме посрещат с „Добър ден, сержанте!“, черпят ме с чай в кухнята, но не ме допускат до средата си. Нали разбирате, те са затворена общност, външният човек няма достъп… Никакви приказки по кръчмите, никакви контакти, нищо… Само чаша чай, парче кейк с ким и обръщението „сержанте“ — Ригби изведнъж се засмя и Смайли с облекчение го последва. — Има много неща, за които бих искал да ги попитам, много неща: дали са обичали семейство Роуд, кой не ги е обичал, дали господин Роуд е бил добър учител, дали жена му се е разбирала с хората. Разполагам с всички необходими факти, но са голи и нямам дрехи, с които да ги облека — завърши Ригби и погледна с очакване Смайли. Мълчаха дълго.

— Ако желаете да ви помогна, ще го сторя с радост — каза накрая Смайли. — Но първо ми изложете фактите.

— През нощта в сряда, шестнайсето число, между единайсет и десет и дванайсет без петнайсет Стела Роуд е била убита. Нанесени са й петнайсет-двайсет удара с къса тояга, парче тръба или нещо подобно. Ужасно убийство… ужасно. Нараняванията са по цялото тяло. Предполагам, че е отишла от гостната до входната врата за нещо или се е позвънило, а когато е отворила, са я повалили и са я завлекли в оранжерията. Вратата към оранжерията не е била заключена, имайте предвид.

— Ясно. Странно е, че това ни е известно, не мислите ли?

— Може би убиецът се е криел в оранжерията, но там следите не си личат. Обувките на убиеца са с размер десет и половина. По разстоянието между крачките от следите в градината съдим, че е с ръст към шест стъпки. След като я завлякъл в оранжерията, изглежда е продължил да я удря, най-вече по главата. Там е оплискано с много ясна кръв, тоест с кръв от засегната артерия, а по пътя няма никакви следи.

— И по мъжа й ли няма?

— Ще стигна и дотам, но накратко, отговорът е отрицателен — Ригби спря за миг, после продължи: — Както казах, имаше следи от стъпки. Убиецът е дошъл през задната градина. Откъде е дошъл и къде е отишъл, един господ знае. Не са оставени следи в обратна посока, не и от гумени ботуши. Никакви следи няма. Възможно е, разбира се, да си е тръгнал по пътеката към портата и следите да са заличени по-късно от влизащите и излизащите през нощта. Само че според мен едва ли бихме ги заличили напълно — Ригби хвърли поглед на Смайли. — Но е забравил нещо в оранжерията: стар вълнен колан, тъмносин, изглежда от евтино палто. Все още не сме изяснили напълно въпроса.