— Била ли е ограбена или… изнасилена?
— Няма данни за това. Имала е гердан от зелени мъниста, който е изчезнал, убиецът май се е опитал да смъкне и пръстените от ръката й, но не е успял — Ригби замълча, после добави: — Едва ли е нужно да ви казвам, че от цялата страна пристигат съобщения за високи мъже със сини палта и гумени ботуши, но доколкото ми е известно, никой от тях не е с крила. Или с вълшебни обувки, та да скочи от оранжерията до шосето.
Младши полицай влезе с поднос, на който имаше чаши и чайник. Сложи го на бюрото, погледна скришом Смайли и реши, че ще остави инспектора да налее чая. Измести чайника така, че дръжката да е откъм Ригби, и се оттегли. Смайли беше приятно изненадан, че чашите и порцелановият чайник са от един и същ сервиз, че подносът, губещ се в огромните ръце на кадета, е застлан със снежнобяла покривчица. Ригби наля чай. Известно време пиха чай и мълчаха. Смайли си помисли, че Ригби прави впечатление на човек, който си е съвсем на мястото. И инспекторът, и кабинетът му бяха обикновени, напълно в съответствие с обществото, което защитаваха. Безличната мебелировка, дървените шкафове за папки, голите стени, архаичният телефон с фуния вместо слушалка, кафявият фриз около стената и боядисаната в кафяво врата, лъскавият линолеум и лекият дъх на карбол, бълбукането в газовата камина и календарът от застрахователната компания „Пруденшъл“ бяха все признаци на порядъчност и умереност, тяхната строгост създаваше уют и сигурност. Ригби продължи:
— Роуд се върнал в къщата на Фийлдинг, за да вземе забравените изпитни работи. Естествено, Фийлдинг потвърди това. Доколкото домакинът си спомня, Роуд дошъл към единайсет и трийсет и пет. Почти не се забавил там, просто още на прага си взел темите — били в малка чанта, в която си носи помагалата за упражненията. Не си спомня да е срещал някого по пътя. Струва му се, че го е настигнал велосипедист, но не е сигурен. Ако може да му се вярва, върнал се е право вкъщи. Когато пристигнал, позвънил на вратата. Бил облечен със смокинг, така че нямал къде да си сложи ключа. Нали разбирате, жена му е очаквала той да позвъни, там е цялата работа. При това тази нощ имаше луна и както беше навалял сняг, виждало се е доста надалеч. Той викнал, но тя не отговорила. После забелязал стъпки, които заобикаляли към задната част на къщата. Но не само стъпки, а и кървави следи, а снегът бил слегнат по пътя, където било влачено тялото. Но на лунната светлина той не разбрал, че това е кръв, просто се откроявали по тъмни петна. Роуд ни каза после, че ги помислил за мръсна вода от канавките, преляла на пътеката. Тръгнал подир следите и те го отвели до оранжерията. Но вътре лунната светлина не стигала. Опитал се да светне, но ключът се оказал развален.
— Не е ли запалил клечка кибрит?
— Не, не е носел кибрит. Той не пуши. Жена му не обичала да се пуши… После Роуд се отдалечил от вратата. Стените на оранжерията почти навсякъде са стъклени, с изключение на три стъпки от основата нагоре, но покривът е от плочи. Луната вече се била издигнала високо, но вътре не прониквала почти никаква светлина, освен през прозорчето, което свързвало оранжерията с гостната, но там жена му била запалила само малката настолна лампа. Тогава той пипнешком тръгнал напред, като непрекъснато я викал по име, съпругата му се казвала Стела. Както вървял, спънал се в нещо и едва не паднал. Коленичил, опипал наоколо с ръце и се натъкнал на тялото й. Усетил, че ръцете му са изцапани с кръв. Оттам нататък не си спомня кой знае какво, но по-нагоре по шосето живее, заедно със сестра си, един старши преподавател на име Д’Арси, който чул, че Роуд крещи на пътя и отишъл при него. И лицето, и ръцете на Роуд били изпоцапани с кръв и Д’Арси си помислил, че Роуд се е побъркал. Обадил се в полицията и аз се появих там към един часа след полунощ. Доста отвратителни неща съм виждал през живота си, но чак такова нещо не бях зървал. Навсякъде имаше кръв. Убиецът сигурно е бил в кръв от главата до петите. Отвън, до стената на оранжерията, има чешма. Беше пусната, сигурно убиецът си е измил ръцете. Момчетата намериха и там следи от кръв — долу, в снега. Роуд каза, че неотдавна замразил чешмата.
— А отпечатъци от пръсти? — попита Смайли. — Не е ли имало отпечатъци?
— Навсякъде намерихме отпечатъци на господин Роуд. На пода, по стените, по прозорците, по самото тяло. Но имаше и други следи — размазани петна кръв, само толкова, сигурно оставени от ръка в ръкавица.