Выбрать главу

— От убиеца ли са?

— Оставени са преди отпечатъците на Роуд. На някои места отпечатъците на Роуд бяха върху другите.

Един миг Смайли мълча. После попита:

— А изпитните работи, за които се е върнал? Толкова ли важни са били?

— Да, така излезе. Поне в известна степен. До петък по обед е трябвало да съобщи на Д’Арси оценките.

— Но защо изобщо ги е носил у Фийлдинг?

— Не ги е занесъл той. Цял следобед провеждал изпити и писмените теми му били предадени в шест часа. Прибрал ги в чантата си и изпратил едно момче да ги отнесе в къщата на Фийлдинг. Момчето отговаря за групата на Фийлдинг, казва се Пъркинс. Миналата седмица Роуд бил дежурен в параклиса, така че нямал време да се прибере у дома преди вечерята.

— Къде тогава се е преоблякъл?

— В стаята, където по принцип се преобличат преподавателите, съседна на преподавателската. Създали са си удобства, главно заради спортните инструктори, които живеят извън Карне.

— А какво е момчето, занесло изпитните работи в къщата на Фийлдинг?

— Не знам много повече от това, което казах. Името му е Пъркинс, отговаря за студентите на Фийлдинг. Фийлдинг разговаря с него и показанията на Роуд се потвърдиха. Нали знаете, преподавателите, които имат групи, гледат да защитят момчетата си. Не разрешават да бъдат разпитвани от други полицаи… — Ригби изглеждаше леко разстроен.

— Ясно! — безпомощно каза накрая Смайли, а после попита:

— Но как тогава ще обясните изпращането на писмото?

— Не само писмото се нуждае от обяснение.

Смайли го изгледа изпитателно.

— Какво имате предвид?

— Имам предвид, че през изминалите няколко седмици госпожа Роуд е направила доста странни неща — бавно отговори Ригби.

Глава 4.

Градът и колежът

— Вижте какво, госпожа Роуд не принадлежеше към англиканската църква — продължи Ригби. — В Карне има доста такива хора. Да си призная — бавно се усмихна Ригби, — и жена ми е от тях. Преди две седмици местният свещеник се отби при мен. Беше рано вечерта, сигурно към шест и половина. Тъкмо смятах да си тръгвам. Влезе и седна там, където седите вие сега. Свещеникът е едър мъж, много хубав човек. Родом е от Север, както и госпожа Роуд. Казва се Кардю.

— Същият, който е споменат в писмото ли?

— Именно. Познавал е семейството на госпожа Роуд доста преди тя да се засели тук. На север фамилията Гластон е твърде известна и господин Кардю се зарадва, когато узна, че Стела Роуд е дъщеря на господин Гластон. Много се зарадва. Госпожа Роуд ходеше на черква от редовно по-редовно, представете си, а тук обичат такива работи. Жена ми беше страшно доволна. Струва ми се, че за пръв път някой от колежа го прави. Повечето енориаши тук са от търговското съсловие, това са все местни хора — Ригби отново се усмихна. — Както казах, между градчето и колежа има пропаст. Те рядко се срещат.

— А съпругът й? И той ли не е принадлежал към англиканската църква?

— И той, така е казала тя на господин Кардю. Господин Роуд е роден и отрасъл в Бранксъм, цялото семейство са били баптисти. Всъщност разбрах, че тъкмо така са се запознали със Стела Гластон. Били ли сте там? Бранксъмската черква е много хубава, разположена е на хълма над морето.

Смайли поклати отрицателно глава и за миг широко отворените кестеняви очи на Ригби замислено го погледнаха.

— Непременно идете, непременно идете и я вижте — каза Ригби и продължи. — Изглежда, с пристигането си в Карне господин Роуд се приобщил към англиканската църква. Дори се опитал да накара и жена си да го направи. Англиканската църква е много влиятелна в колежа. Да си призная, научих го от жена си. По принцип тя не се занимава със сплетни, нали е съпруга на полицай, но това й го казал самият господин Кардю.

— Разбирам — каза Смайли.

— Та така, Кардю дойде при мен. Беше много притеснен и угрижен. Не знаеше как да си го обясни, но беше решил да го сподели с мен като с приятел, не като с полицай. После ми разказа каква е работата. Същия следобед го посетила госпожа Роуд. Той не си бил у дома, отишъл при една фермерска жена в Оукфорд и се завърнал към пет и половина, така че госпожа Кардю трябвало да разговаря с нея и да удържи положението, докато се прибере свещеникът. Госпожа Роуд била бледа като платно и седяла, без да помръдне, пред камината. Щом свещеникът си дошъл, госпожа Кардю ги оставила насаме и Стела Роуд започнала да говори за съпруга си — Ригби помълча малко. — Казала, че господин Роуд ще я убие. Когато настъпят дългите нощи. Изглежда, имала е фикс идея, че ще бъде убита през дългите нощи. Отначало Кардю не погледнал много сериозно на въпроса, но като размислил впоследствие, решил да ме уведоми.