— Това ми е ясно.
— Но аз съм стар полицай, господин Смайли, и обичам да си изяснявам положението. Не ми се нрави да търся престъпници, в чието съществуване не вярвам, и не обичам да ме откъсват от свидетелите. Обичам да се срещам с хората и да разговарям с тях, да се ровя в това-онова, да опипвам почвата. Но не съм в състояние да го направя, не и в колежа. Разбирате ли ме? Така че се налага да разчитаме на лабораторни експертизи, обучени кучета и търсене в национален мащаб, но дълбоко в душата си усещам, че нашият случай е по-различен.
— Във вестниците четох за някаква жена, Джейни Лудата…
— И за нея ще ви кажа. Госпожа Роуд беше добра жена, с нея се разговаряше свободно. Поне аз съм с такова впечатление. Някои от привържениците на англиканската църква са били настроени против нея, но вие знаете какви са жените. Изглежда, госпожа Роуд се е държала приятелски с окаяното създание. Джейни просеше, продаваше билки и муски по задните врати, виждали сте такива жени. Тя е странна, разговаря с птиците и тъй нататък. Живее край Пайл, в стара черква от норманско време. Стела Роуд й даваше храна и дрехи, клетницата често гладуваше. Джейни изчезна. Видели я рано в сряда вечер по пътя към Норт Фийлдс и оттогава не са я виждали. Това нищо не значи. Подобни хора се появяват и изчезват, когато си искат. Години наред се въртят в околността, а един ден изчезват като сняг, хвърлен в огъня. Случва се да умрат в някоя канавка или да се разболеят и да се сврат някъде като котки. Джейни не е единственият такъв човек тук. Вълнението е голямо, понеже открихме още стъпки, минаващи край редиците дървета в отдалечения край на градината. Приличаха на женски следи и на едно място стигат доста близко до оранжерията. Може да е била някоя циганка или просякиня. Може да е била и някоя друга жена, но според мен, стъпките са на Джейни. Моля господ да съм прав, сър. Ще имаме полза от очевидец, пък дори и да е умопобъркана жена.
Смайли се изправи. Ръкуваха се.
— Довиждане, сър. Можете да ми се обаждате по всяко време — каза Ригби, написа един номер на бележника си, откъсна листчето и го подаде на Смайли. — Това е домашният ми телефон.
Ригби изпрати Смайли до вратата, изглежда се поколеба, но после попита:
— Да не би случайно да сте възпитаник на Карне, сър?
— За Бога, не!
Ригби отново се поколеба.
— Шефът е учил в Карне, а е служил в Индия. Бригаден генерал Хавлейк. Това е последната му година тук. Сериозно се е ангажирал със случая. Не му се нравят такива работи в колежа. Много е ядосан.
— Ясно.
— Иска веднага да арестуваме убиеца.
— И, естествено, той да не е от Карне, нали?
— Довиждане, господин Смайли. Не забравяйте да се обадите. А, има още нещо… Онова парче кабел…
— Да?
— Преди около три седмици господин Роуд използвал подобен кабел при лабораторно упражнение, за да онагледи лекция по елементарна електроника. Не помни къде е сложил кабела.
Смайли бавно тръгна към хотела.
Скъпа ми Брим,
С пристигането си предадох писмото на полицейския служител, натоварен със случая. Разследването се провежда от Ригби, както предполагаше Бен. Прилича едновременно на Хъмпти-Дъмпти от „Алиса в страната на чудесата“ и на корнуолски горски дух — нисък и широкоплещест, но според мен е доста умен.
Ще започна от средата. Писмото не постигна докрай желания ефект: преди две седмици Стела Роуд очевидно е казала на Кардю, местния баптистки свещеник, че през дългите нощи — каквото и да значи това — съпругът й ще се опита да я убие. Що се отнася до обстоятелствата на убийството, описанието в „Гардиан“ е в общи линии вярно.
Всъщност колкото повече научавам от Ригби, толкова по-малко вероятно ми се вижда да я е убил съпругът й. Почти всичко говори в негова полза. Като оставим настрани мотива, стои въпросът за мястото, където е намерено оръдието на убийството, за следите в снега (свидетелстващи за висок мъж, обут с гумени ботуши), за наличието на неидентифицирани отпечатъци, направени с ръкавици, в оранжерията. Добави към това и най-силния аргумент: който и да я е убил, трябва да се покрил с кръв. Ригби ми каза, че оранжерията представлявала страшна гледка. Естествено, и по Роуд имало кръв, когато негов колега го открил на пътя, но това са били само петна, а той може да се е изцапал, когато се е спънал в тялото в тъмнината. Между другото, следите в снега водят към градината, но няма следи в обратна посока.