Фийлдинг го поведе по втори коридор, отвори с размах една двукрила врата в края му и с бодри стъпки влезе право в трапезарията, а тогата му красиво се развяваше. Момчетата го очакваха.
— Още херес? Какво впечатление ви направи молитвата? Пеят много хубаво, нали? Има един-два хубави тенора. Миналото полугодие опитахме и средновековна музика и се получи доста добре, доста добре. Д’Арси скоро ще дойде. Той е много гаден. Прилича на манекен на Сикърт отпреди петдесет години: панталони с ръб и якичка със столче, но все пак вие имате късмет, че няма да дойде и сестра му. Тя е направо ужасна!
— А какъв предмет преподава?
Бяха вече в кабинета на Фийлдинг.
— Предмет ли? Ще ви разочаровам, но тук като че ли няма предмети. Откакто сме завършили следването си, никой от нас не е изнесъл и една лекция по даден предмет — Фийлдинг сниши глас и мрачно добави: — В случай че е завършил университет, разбира се. Д’Арси преподава френски език. Д’Арси е старши преподавател по преценка на преподавателското тяло, ерген по професия и скрит хомосексуалист по наклонности… — сега Фийлдинг седеше съвсем неподвижно, отметнал назад глава, протегнал десницата си към Смайли. — Предметът на Д’Арси са чуждите недостатъци. Главното му занимание обаче, с което той се зае по собствено желание, е да оглави протокола на Карне. Ако караш велосипед, облечен с тога, ако сбъркаш, когато отговаряш на поканата или разположиш неправилно гостите си за вечеря, ако се обърнеш към свой колега с „господине“. Д’Арси тутакси ще те разкрие, за да те порицае.
— Какви са тогава задълженията на старши преподавателя? — попита Смайли, колкото да каже нещо.
— Играе ролята на рефер между отборите на изучаващите хуманитарни и изучаващите точни науки, съставя графика на часовете и отговаря за изпитните оценки. По принцип обаче клетникът гледа да помирява изкуството с науката — каза Фийлдинг и дълбокомислено поклати глава. — А при такова нещо е нужен човек с по-големи качества от Д’Арси. Не че има особено значение кой печели един час повече в четвъртък вечер — уморено добави той. — Все едно е. Ако някой губи, това са клетите момчета.
Фийлдинг продължи да говори на различни теми, и то най-вече със суперлативи, като понякога размахваше ръка във въздуха, сякаш за да улови някоя изплъзваща му се метафора: с яден присмех споменаваше колегите си, показваше, ако не разбиране, то поне съчувствие към момчетата, пламенно разсъждаваше за изкуството и всичко това — със заученото изумление на самотен апостол.
— Карне не е колеж. Карне е санаториум за болни от интелектуална проказа. Симптомите се появиха още когато дойдохме от университета, началото беше постепенно разлагане на интелектуалните ни крайници. С всеки изминат ден разсъдъкът ни по малко умира, духът ни атрофира и загнива. Всеки наблюдава този процес у другите с надеждата да забрави, че и той е заразен — Фийлдинг спря за миг и замислено погледна ръцете си. — При мен процесът е завършен. Пред себе си виждате една умряла душа, а Карне е умрялото ми тяло — извънредно доволен от своето признание. Фийлдинг протегна дългите си ръце и ръкавите на тогата му наподобиха криле на огромен прилеп. — Аз съм вампирът на Карне — каза той и дълбоко се поклони. — Alcoholique et poete!4
Театралният етюд беше последван от гръмогласен смях. Смайли не можеше да откъсне очи от Фийлдинг — от внушителната му фигура, от гласа му, от игривия непостоянен темперамент, от целия му широкоекранен стил. Усещаше, не тази поредица от взаимоизключващи се пози едновременно го привлича и отблъсква. Чудеше се дали от него се очаква да вземе участие в представлението, но Фийлдинг изглеждаше толкова заслепен от светлината на рампата, че явно не се вълнуваше за публиката в салона. Колкото повече го наблюдаваше Смайли, толкова повече му убягваше характерът на човека, който искаше да проумее — променлив, но безплоден; смел, но не и прям; цветист, с размах, изобретателен, но същевременно лъжлив и дразнещ. Смайли усети, че му се иска да се добере до съществени факти за Фийлдинг: за средствата, с които разполага, за амбициите и разочарованията му.
Размишленията му бяха прекъснати от госпожица Трубоди: беше пристигнал Феликс Д’Арси.
Нямаше свещи и бяха сервирани студени закуски, чудесно приготвени от госпожица Трубоди. Фийлдинг им предложи не кларет, а бяло рейнско вино, което си наливаха подред като портвайн. И този път вече, най-сетне, Фийлдинг спомена Стела Роуд.