Разговаряха доста прилежно за изкуството и за науката, което можеше да е скучно (понеже не носеше информация), ако Фийлдинг непрекъснато не дразнеше Д’Арси и не се мъчеше да го представи в най-лошата му светлина. Мнението на Д’Арси за хора и проблеми в голяма степен се определяше от „очевидното“ (любима негова дума) и от някакъв женски тип злоба към колегите му. След време Фийлдинг го попита кой замества Роуд, докато отсъства, на което Д’Арси каза: „Никой!“ и подир малко продължи угоднически:
— Тази история беше ужасен шок за всички тук.
— Глупости! — възрази му Фийлдинг. — Младите хора обичат страшните случки. Колкото по-далеч е човек от смъртта, толкова по-привлекателна му се вижда тя. Според тях историята е направо възхитителна.
— Сдобихме се с твърде лоша слава — продължи Д’Арси. — От разговорите в преподавателската стая съдя, че повечето мислят като мен. Ние тук непрекъснато се притесняваме поради пресата — обърна се той вече към Смайли. — В миналото такова нещо не е могло да се случи. Едно време известните фамилии и институции са били из вън обсега на журналистите. Наистина. Но сега нещата се промениха. Тъкмо по тази причина много от нас са принудени да се абонират за някой по-евтин вестник. Едно неделно издание само в един брой спомена точно четири от момчетата на Хехт. И то, с извинение, в неблагоприятен контекст. Естествено, такива вестници никога не пропускат да отбележат, че момчетата са от Карне. Известно ви е, предполагам, че сега тук учи младият принц, на мен се пада честта да му преподавам френски език. И младият Соли е в Карне. По времето, когато родителите му се развеждаха, пресата разви отвратителна дейност. Напълно отвратителна. Да ви кажа, ректорът се принуди да се оплаче в Журналистическия съвет, аз самият съставих писмото. Но в сегашния трагичен случай те минаха всички граници. Снощи журналистите се появиха дори на последната служба, очакваха да чуят специалната молитва. Заеха последните две скамейки в западната част на параклиса. Хехт отговаряше за службата и се опита да ги отстрани — Д’Арси замълча, веждите му се повдигнаха и той се засмя с лек укор в гласа. — Не му беше работа, разбира се, но добрият стар Хехт не се спира пред нищо. Той е един от атлетическите ни събратя — обясни Д’Арси на Смайли.
— Стела изглеждаше много обикновена за твоя вкус, нали, Феликс? — попита го Фийлдинг.
— Ни най-малко — побърза да отговори Д’Арси. — Няма да ти позволя да говориш така за мен, Терънс. Правя разлика не според класовата принадлежност, а според държанието. И ще ти призная, че тъкмо в този смисъл според мен тя нямаше недостатъци.
— В много отношения беше тъкмо онова, от което се нуждаем — продължи Фийлдинг, без да обръща внимание на Д’Арси. — Тя олицетворяваше всичко, което се мъчим да не забелязваме: червените тухли, държавните жилища, новите градове, самата антитеза на Карне! Но за теб. Феликс — обърна се той изведнъж към Д’Арси, — Стела Роуд просто беше олицетворение на лошия вкус.
— Нищо подобно. Само че не беше подходяща за тук.
Фийлдинг се обърна към Смайли с израз на отчаяние.
— Нали разбирате? Ние водим академични разговори, обличаме се в академични одежди, организираме официални вечери в преподавателската стая, четем дълги молитви на латински, които никой от нас не би могъл да преведе. Ходим на служба в Абатството и съпругите седят отделно, с ужасни шапки на главите. Но всичко това е игра, няма абсолютно никакво значение.
Д’Арси кисело се усмихна.
— Не мога да повярвам, скъпи Терънс, че човек като теб, който дава такива отлични вечери, може да се отнася толкова пренебрежително към изисканото държание в обществото — каза той, потърси с поглед подкрепа от страна на Смайли и Смайли усърдно потвърди комплимента му. — Имайте предвид — каза му Д’Арси, — че ние в Карне отдавна познаваме Терънс и сме свикнали с яростния му рев.
— Зная защо не обичаше тази жена, Феликс. Тя беше честна, а Карне няма изградена защита срещу подобен вид честност.
Изведнъж Д’Арси много се ядоса.
— Терънс, не съм съгласен да говориш така за мен. Просто няма да ти го позволя. Моето чувство, както и чувството на всички е, че в Карне изпълняваме определен дълг, за да възвърнем и да поддържаме онези стандарти на поведение, които толкова тежко пострадаха по време на войната. Усещам, че твърдата ми решителност да върша това неведнъж ме е представяла в неблагоприятна светлина. Но забележките, които правя, или съветите, които давам, никога — забележи, — никога не са насочени към конкретни личности. Те са насочени към поведението по принцип, към пропуските в държанието. Признавам, че на няколко пъти бях принуден да разговарям с Роуд за държанието на съпругата му. Тези въпрос няма нищо общо с дадено лице, Терънс. Не ти позволявам да твърдиш, че не съм обичал госпожа Роуд. Подобно подмятане би било неподходящо по принцип, а в сегашното трагично положение е направо отвратително. Произходът и образованието на госпожа Роуд не са… не са я подготвили по естествен път за нашата среда, но това е съвсем отделен въпрос. За щастие обаче, той илюстрира, Терънс, схващането, което искам да защитя: това се прави не за да се критикува човекът, а за да се просвети. Ясно ли се изразих?