— Пределно — сухо отговори Фийлдинг.
— А другите съпруги харесваха ли я? — осмели са да попита Смайли.
— Не съвсем — рязко отговори Д’Арси.
— Съпругите ли? Боже господи! — простена Фийлдинг и сложи ръка на челото си. Последва пауза. — Струва ми се, че облеклото й разстройваше някои от тях. При това тя ползваше обществената пералня, което също не прави благоприятно впечатление. Трябва да добавя също, че не посещаваше и нашата черква.
— Не е ли имала близки приятелки между съпругите? — настоя да узнае Смайли.
— Струва ми се, че младата госпожа Сноу имаше слабост към нея.
— И казвате, че е вечеряла тук в нощта, когато е била убита?
— Да — тихо потвърди Фийлдинг, — в сряда вечер, а Феликс и сестра му прибраха после клетия Роуд… — подхвърли той и погледна Д’Арси.
— Да, така е — побърза да каже Д’Арси, без да откъсва очи от Фийлдинг. На Смайли му се стори, че двамата разговаряха без думи. — Не може да се забрави такова нещо, не може… Терънс, налага се да поговорим по работа само за миг. Преводът на Пъркинс е чудовищно слаб, кълна се, че по-слаба работа не съм виждал. Да не е болен? Научих, че майка му е извънредно културна жена, братовчедка на известните Самфорд.
Смайли погледна с учудване Д’Арси. Смокингът му беше избелял, придобил с годините зеленикав оттенък. Смайли почти го чуваше как казва, че дрехата е принадлежала на дядо му. По лицето му нямаше никакви бръчки и то изглеждаше пълно, без всъщност да е такова. Гласът му беше писклив, с една досадно висока нотка, и той се усмихваше непрекъснато, независимо дали говореше или не. Усмивката никога не напускаше гладкото му лице, беше сраснала с еластичната тъкан на плътта му, разпъваше устните над съвършените му зъби и разтваряше ъгълчетата на червената му уста, сякаш действаха пръстите на невидим зъболекар. И все пак лицето на Д’Арси далеч не беше неизразително, всяка промяна означаваше нещо. И най-малкото помръдване на устата или носа, и най-бързият поглед или намръщване — всичко можеше да се разбере и изтълкува. Не че не искаше да говорят за Стела Роуд (самият той отново започна да я обсъжда няколко минути по-късно) — Д’Арси не искаше да говорят за вечерта, когато тя бе починала, не искаше да се впускат в точно описание на събитията. Нещо повече, Смайли ни най-малко не се съмняваше, че и Фийлдинг го е забелязал, че в погледи те, които двамата си разменяха, имаше съглашение, основано на страх или някакво предупреждение, защото от този миг нататък държанието на Фийлдинг се промени, той изглеждаше нацупен и угрижен — този факт озадачи Смайли, той и по-късно не можа да му намери обяснение.
Д’Арси се обърна към него с досадна интимност:
— Моля да ме извините, че паднах толкова ниско, та ви занимавах с нашите клюки. Сигурно ви се виждаме малко откъснати от света, нали? Често ни обвиняват в това, известно ми е. „Карне е снобско училище“ — така крещят. Можете да го прочетете всеки ден в жълтата преса. И все пак, независимо от претенциите на авангарда — добави той, като крадешком погледна Фийлдинг, — държа да заявя, че Феликс Д’Арси е най-малко сноб от всички. — В същия миг Смайли забеляза косата му: тъничка, с миши цвят, израсла само отгоре, като розовият му врат си оставаше гол. — Да вземем например клетия Роуд — продължи Д’Арси. — Горкият, нямам нищо против произхода му. Гимназиите вършат чудесна работа, сигурен съм. При това Роуд доста добре се приспособи тук. И на ректора съм го казвал. Казах му, че Роуд се приспособява много добре, справя се възхитително със службите в параклиса, точно това изтъкнах. Нещо повече, смятам, че изиграх положителна роля, помагайки му да свикне. Както споменах на ректора, при внимателно дадени указания такива хора успяват да възприемат нашите обичаи, та дори и обноските ни. И ректорът се съгласи.