Чашата на Смайли беше празна и Д’Арси, без да се обърне към Фийлдинг, я напълни от каната. Ръцете му бяха фини и гладки като на момиче.
— Но трябва да призная, че госпожа Роуд не беше толкова склонна да се ориентира — продължи Д’Арси усмихнат и изискано отпи от чашата си. („Иска да изясни позицията си“, помисли си Смайли.) — Всъщност тя никога нямаше да се приспособи към Карне, поне такова е моето мнение, макар че докато беше жива, изобщо не съм го изказвал гласно. Произходът й пречеше. Вината не беше нейна, както казах, за нещастие, това се коренеше в произхода й. Всъщност, ако ми позволите да ви се доверя и да говоря откровено, имам основания да смятам, че тъкмо миналото й е причина за нейната смърт.
— Защо мислите така? — побърза да попита Смайли.
Д’Арси хвърли поглед на Фийлдинг и отвърна:
— Изглежда, тя е очаквала да бъде нападната.
— Сестра ми обожава кучетата — продължи Д’Арси. — Може би вече сте научили за това. Стихията й са шпаньолите „Кинг Чарлс“. Миналата година в Норт Дорсет получи първа награда, а малко по-късно се появи и в Кръфс със своята Кралица на Карне. Сигурно знаете, че нейните кучета намират пазар и в Америка. Осмелявам се да изтъкна, че в нашия край има малко хора, които да развъждат кучета така добре, както Дороти. Съпругата на ректора каза същото по един повод миналата седмица. Както знаете, семейство Роуд ни бяха съседи, а Дороти не е човек, който забравя дълга към съседите. Уверявам ви, че там, където става дума за дълг. Дороти не проявява предпочитания. И семейство Роуд имаха куче — едро куче от неопределена порода, доста интелигентно. Доведоха го с тях, когато се заселиха тук. Нямам представа откъде дойдоха, но това е друг въпрос. Изглежда много обичаха кучето си, не се съмнявам в това. Роуд го вземаше на срещите по ръгби, докато не намерих случай да го посъветвам да не го прави, защото очевидно даваше повод на момчетата да му се присмиват. И аз самият съм попадал в такова положение, когато разхождах шпаньолите на Дороти… Сега ще ви обясня за какво става дума. Дороти използва ветеринар, който се казва Хариман, изключителен човек, живее край Стърминстър. Преди две седмици го повика, защото Кралицата на Карне кашляше много лошо. Кучка с такива качества не се гледа лесно, уверявам ви.
Фийлдинг простена, но Д’Арси продължи, без да му обръща внимание.
— Случих се у дома и Хариман остана да пием кафе. Както вече казах, той е изключителен човек. Спомена по някакъв повод кучето на семейство Роуд и тогава истината излезе на бял свят: предния ден госпожа Роуд му поръчала да умъртви кучето. Обяснила, че е ухапало пощаджията, разказала някаква дълга и объркана история: пощата щяла да я съди, от полицията идвали, не знам още какво. И добавила, че без друго кучето не можело да я защити, щяло само да я предупреди. Казала на Хариман: „Никаква полза няма да има от него“.
— Не й ли е било мъчно да се раздели с кучето? — попита Смайли.
— О, мъчно й било. Хариман каза, че когато отишла при него, била обляна в сълзи и госпожа Хариман и направила чай, за да се успокои. Предложили и да даде на кучето още една възможност — да го изпрати за малко в кучкарник, но тя била непреклонна, напълно непреклонна. Хариман доста се озадачил. Съпругата му — също. Когато по-късно разговаряли по въпроса, единодушно решили, че госпожа Роуд не се е държала съвсем нормално. Всъщност, че изобщо не се е държала нормално. Друг любопитен факт е състоянието на кучето — било бито, и то не на шега. По гърба му имало следи от бой.
— А Хариман поинтересувал ли се е какво е имала предвид? Защо да няма никаква полза от кучето? Как си е обяснил думите й Хариман? — попита Смайли, като гледаше втренчено Д’Арси.
— Тя повторила същото и на госпожа Хариман, но не й обяснила нищо. Но аз си мисля, че обяснението е очевидно.
— Нима? — учуди се Фийлдинг.
Д’Арси наклони глава на една страна и стеснително подръпна меката част на ухото си.
— Всеки от нас е по малко детектив — каза той. — Ние с Дороти обсъдихме въпроса след… смъртта. Решихме, че Стела Роуд е имала някаква неподходяща връзка преди идването им в Карне, която напоследък се е подновила… вероятно против волята й. Някой склонен към насилие грубиян, стар обожател, който е ненавиждал издигането й в обществото.
— А лошо ли е бил ухапан пощаджията? — попита Смайли.