Д’Арси отново го погледна.
— Тъкмо там е работата. В това се крие загадката, скъпи приятелю: пощаджията изобщо не е бил ухапан. Дороти се поинтересува. Цялата история е низ от лъжи от начало до край.
Станаха от масата и се отправиха към кабинета на Фийлдинг, където госпожица Трубоди беше поднесла кафето. Разговорът продължаваше да се върти около трагедията в сряда. Д’Арси беше потресен от липсата на деликатност — от настойчивостта на журналистите, от безчувствието на полицията, от неясния произход на госпожа Роуд, от нещастието, сполетяло съпруга й Фийлдинг продължаваше странно да мълчи, погълнат от собствените си мисли, от които се отскубваше от време на време, за да изгледа враждебно Д’Арси. Точно в единайсет без петнайсет Д’Арси обяви, че е уморен и тримата отидоха в огромния хол, където госпожица Трубоди донесе балтона на Смайли и палтото, шала и шапката на Д’Арси. В отговор на благодарностите, изказани от Д’Арси, Фийлдинг само кимна мрачно и попита Смайли:
— А въпросът, заради който ми позвънихте? За какво точно става дума?
— Не е нещо важно. Госпожа Роуд е изпратила едно писмо, преди да бъде убита — каза Смайли, без да се впуска в подробности. — Полицията се занимава с него сега, но не смятат, че е от значение. Ни най-малко. Изглежда тя — тук Смайли притеснено се усмихна — е страдала от мания за преследване. Така ли се наричаше? Все едно, може да поговорим по въпроса. Ще ви поканя на вечеря в „Соли Армс“ преди заминаването ми. Ходите ли по принцип в Лондон? Вероятно може да се срещнем и там в края на полугодието.
Д’Арси стоеше на прага и гледаше снега — бял и съвършен — покрил тротоара.
— Какво ще кажеш. Терънс? — засмя се той, сякаш намекваше за нещо. — Дългите нощи дойдоха. Терънс, дългите нощи…
Глава 6.
Зеленика за дявола
— Кое наричате „дългите нощи“? — попита Смайли, докато двамата с Д’Арси бързо крачеха през навалелия сняг към Абатския площад.
— Имаме поговорка, че в Карне винаги вали сняг през дългите нощи. Тук това е традиционното название на времето около Коледа — обясни Д’Арси. — Преди Реформацията абатските монаси стояли на всенощни бдения между последната и първата служба. Но може би това вече ви е известно? Сега, понеже в Абатството вече няма религиозен орден, обичаят почти не се практикува. В колежа обаче продължаваме да го спазваме, като се събираме и на късната служба. Тя е последната от молитвите за деня и се изнася точно преди оттеглянето за нощуване. Ректорът, който много уважава традиции от подобен род, възвърна старите названия на службите. Досещате се, че „прайм“ например е службата на зазоряване. „Търс“ е службата в третия час на деня, сиреч в девет сутринта. Така че ние вече не казваме „утринна молитва“, а „търс“. Според мен е чудесно. По същите причини в месеца преди Коледа по обед в Абатството се изнася „секст“.
— Задължителни ли са службите?
— Разбира се. Иначе ще се налага да уплътняваме времето на момчетата, които не ги посещават, а това не е желателно. Пък и не забравяйте, че Карне е религиозна фондация.
Нощта беше красива. Когато прекосиха площада. Смайли погледна към кулата. Изглеждаше по-малка и на лунната светлина излъчваше успокоение. От белотата на снега небето светлееше. Цялото Абатство се открояваше толкова ярко на неговия фон, че дори обезобразените фигури на светци си личаха с най-големи подробности — трагично осакатени нещастни скулптури, загубили предназначението си, без очи, с които да видят променящия се свят.
Стигнаха кръстопътя на юг от Абатството.
— Нощта е много красива — побърза да каже Смайли. — Позволете ми да ви изпратя.
— С удоволствие — съгласи се без въодушевление Д’Арси.
Тръгнаха по пътя за Норт Фийлдс. От едната страна се издигаше висок каменен зид, а от другата се простираше безкрайното поле, където правеха състезания. В продължение на половин миля покрай пътя бяха нанизани поне двайсетина игрища за ръгби. Извървяха това разстояние мълчаливо, докато Д’Арси не спря и не посочи с бастуна си малка къща в края на игрищата.
— Това е Норт Фийлдс, къщата на семейство Роуд. Едно време е принадлежала на човека, надзираващ игрищата, но преди няколко години училището построи ново крило, за да се използва от преподаватели. Моята къща е доста по-голяма, намира се по-нагоре по пътя. За щастие, обичам да ходя пеша.
— На този път ли открихте Станли Роуд онази нощ?