Последва пауза, после Д’Арси каза:
— Беше малко по-близо до моята къща, на около четвърт миля по-нататък. Горкият, беше в ужасно състояние, направо ужасно. Аз самият не мога да гледам кръв. Ако бях предположил в какъв вид е, нямаше да го водя у дома, не издържам на подобни гледки. За щастие, сестра ми Дороти се справя с всичко.
Продължиха да вървят мълчаливо, докато накрая Смайли не каза:
— По думите ви тази вечер съдя, че семейство Роуд са били много неподходяща двойка.
— Именно. Ако смъртта я беше споходила по някакъв друг начин, щях да сметна, че Провидението се е намесило, за да отърве Роуд. Тя беше извънредно проклета жена, Смайли, и си беше поставила за цел да злепостави съпруга си. Смятам, че го правеше нарочно. Доставяше й удоволствие да превръща мъжа си в посмешище.
— Без съмнение, и самия колеж.
— Именно. Сегашният момент е критичен за развитието на Карне. Много колежи се поддадоха на просташкия стремеж към промени, промени на всяка цена. С радост мога да отбележа, че Карне не пое пътя на глупаците от Гадърийн. Затова сега е по-важно от всякога да се защитим не само отвън, но и отвътре.
Д’Арси изрече последните думи с неочаквана злост.
— Но наистина ли тя ви е създала проблеми? Положително съпругът и е можел да й обясни някои неща.
— Уверявам ви, че никога не съм го подтиквал да го прави. Не ми е присъщо да се намесвам в съпружески отношения.
Стигнаха до къщата на Д’Арси. Висок лавров плет напълно скриваше къщата от шосето. Отгоре стърчаха само два двойни комина, които потвърдиха впечатлението на Смайли, че къщата е голяма, от викторианско време.
— Не се срамувам от викторианския си вкус — каза Д’Арси, като бавно отвори портата. — Да си призная, ние в Карне не стоим близо до модерния свят. Тази къща е била собственост на църковното настоятелство в Норт Фийлдс, но сега в черквата служи приходящ свещеник от Абатството. Слава богу, че енорията и колежът се зачитат взаимно, та получих къщата. Лека нощ. Отбийте се на чаша херес, докато сте в Карне. Дълго ли ще останете?
— Съмнявам се — отвърна Смайли, — но смятам, че в момента и без мен си имате доста грижи.
— В какъв смисъл? — рязко попита Д’Арси.
— Ами пресата, полицията, целият този шум…
— А, да, имате право. Въпреки всичко животът в нашата малка общност не трябва да спира. В средата на полугодието винаги организираме вечеринка и според мен е особено важно и сега да я направим. Утре ще ви изпратя покана в „Соли Армс“. Сестра ми много ще се радва. Лека нощ.
Д’Арси затръшна портата и веднага бе посрещнат от страховит кучешки лай, идещ някъде иззад къщата. Отвори се прозорец и дрезгав женски глас извика:
— Ти ли си, Феликс?
— Да, Дороти.
— Защо трябва да вдигаш такъв ужасен шум? Пак събуди кучетата!
Прозорецът многозначително се захлопна, а Д’Арси, без дори да погледне към Смайли, бързо се скри в сянката на къщата.
Смайли тръгна обратно назад към града. След като повървя около десет минути, той спря и отново погледна към къщата на Роуд, намираща се на стотина ярда оттатък игрищата. Беше скрита в сянката на борова горичка, тъмните дървета се открояваха тайнствено на фона на бялото поле. Към къщата водеше тясна алея. В единия й край имаше тухлен стълб и малка стрелка, издялана от дъбово дърво, съвсем нова, сочеше към алеята. Смайли реши, че това е пътят за село Пайл. Надписът върху стрелката беше покрит от снега. Смайли го изчисти с ръка и прочете: „Норт Фийлдс“, изписано с такова подобие на готически шрифт, че сигурно причиняваше голямо притеснение на Д’Арси. В снега по алеята нямаше пъртина, явно доста бе валяло напоследък. Сигурно нямаше много движение между Пайл и Карне. Като хвърли поглед нагоре и надолу по главния път. Смайли бавно тръгна по алеята. От двете му страни се издигаше висок жив плет и скоро Смайли виждаше само бледото небе над главата си и тънките клони на върбите, които се протягаха към него. По някое време му се стори, че зад гърба му прозвучаха стъпки, но когато спря, чу само как крадешком шушнеха натежалите от сняг плетове. Започна да усеща студа — сякаш стаен в застиналата влага на ниския път, той го пресрещна и го обгърна като хлад в необитаема къща. Скоро плетът отново отстъпи на по-рядка редица дървета и Смайли реши, че те са част от горичката, която се виждаше по пътя. Снегът под дърветата беше на петна и голата земя изведнъж му се видя грозна и парцалива. Алеята постепенно зави наляво и изведнъж Смайли се озова пред къщата, запустяла и жалка на лунната светлина. Стените бяха от тухла и камък, наполовина скрити от гъст бръшлян, който се спускаше над входа като сплъстена грива.