Усилията на Смайли да получи бутилка уиски и сифон със сода вечерта, в единайсет и половина, не се увенчаха веднага с успех. Изглежда и журналистите бяха изчезнали — като лешояди, очистили скелета от месото. Единственият признак на живот в хотела беше нощният портиер, който се отнесе към молбата му с известно неодобрение и го посъветва да си ляга. Смайли, който по природа не беше настойчив, откри половин лира в джоба на балтона си и, леко раздразнен, я пъхна в ръката на стареца. Резултатът, макар и не като с магическа пръчка, беше положителен и когато Ригби пристигна в хотела, Смайли вече седеше край яркия огън на газовата камина в кафе салона, а пред нещо имаше чаши и бутилка уиски.
Старателно и точно, Смайли разказа преживяванията си от вечерта.
— Вниманието ми привлече палтото. Изглеждаше тежко, като че беше мъжко — завърши той. — Спомних си за намерения син колан и…
Смайли не завърши изречението. Ригби кимна, стана, прекоси салона, мина през летящите врати и отиде при портиера. Върна се след десет минути и направо каза:
— Смятам, че е най-добре да отидем и да я приберем. Обадих се да ни изпратят кола.
— И аз ли да дойда?
— Да, ако нямате нищо против. Какво ви е? Да не се страхувате?
— Да — отвърна Смайли. — Страхувам се.
Село Пайл е на юг от Норт Фийлдс, разположено върху висок хребет, който се издига стръмно над равните влажни пасища на долината Карне. Състои се от шепа каменни къщи и малка странноприемница, където човек може да пие бира в гостната на собственика. Погледнато откъм игрищата на Карне, селото лесно би могло да мине за скална издатина, защото хълмът, на който е построено, откъм северната страна изглежда като конус. Местните историци говорят, че Пайл е най-старото селище в Дорсет, че името датира от англосаксонско време и означава „пристанище“, тъй като е служило за пристанище на римляните, когато околните низини били покрити от морето. Те разказват също, че крал Артур си почивал там, след като прекарал седем месеца в морето, и отдал почит на свети Андрю, закрилника на моряците, на мястото, където е сега черквата — запалил свещ за всеки месец, прекаран в морето, а в черквата, построена, за да увековечи неговото посещение (която и до ден-днешен се вижда самотна и изоставена на хълма), се пази бронзова монета като знак, че е бил там — тъкмо тази монета бил дал крал Артур на черковния служител, преди да вдигне платната и да отплава за остров Авалон.
Инспектор Уилям Ригби, също проявяващ голям интерес към местната история, уведоми накратко Смайли за легендарното минало на Пайл, докато шофираше внимателно по заснежения път.
— Малките отдалечени селца са доста странни места — каза в заключение той. — Често там има едва три-четири рода, които се женят само помежду си, така че накрая селото прилича на хамбар, пълен с котки. Затова се раждат селски идиоти. Наричат това „знака на Дявола“, а аз го наричам кръвосмешение. Но не обичат да имат идиоти в селата, знаете ли? Гледат да ги прогонят на всяка цена, сякаш се опитват да измият срама си, нали разбирате?
— Разбирам.
— Джейн е от религиозния вид. Винаги двама-трима умопобъркани стават набожни. Всички селяни в Пайл сега са методисти, така че черквата на крал Артур не е използвана от Уесли5 насам. Празна е и се руши. Някои хора от долината се качват да я разгледат, но никой не полагаше грижи за нея, докато Джейни не се засели там.
— Заселила се е там?
— Да. Зае се да чисти черквата денонощно, украсява я с планински цветя и с какво ли не. Точно затова казват, че е вещица.
Минаха край къщата на Роуд, без да разговарят. След един остър завой колата започна да се катери по стръмния хълм към село Пайл. Снегът по пътя си стоеше непокътнат и макар на места да беше хлъзгаво, напредваха без затруднения. В ниската част на склона имаше гора и пътят беше тъмен, но изведнъж колата се озова на гладко плато, където свиреп вятър разнасяше ситния снежец като дим над ливадите и го запращаше насреща им. От едната страна имаше натрупани преспи и с всяка минута ставаше все по-трудно да се придвижват. Накрая Ригби спря и рече: