Да, помисли си Смайли, Станли Роуд е изминал дълъг път от Бранксъмската гимназия дотук. И ако е убил съпругата си, тогава мотивът му (Смайли беше сигурен в това), и дори средствата му трябваше да се търсят именно в трудния му път до Карне.
— Много мило от ваша страна, че сте дошли — каза Гластон. — Много мило, че госпожица Бримли ви е изпратила. Добри хора има в „Гласа“, Винаги са били добри.
Старецът произнесе това така, сякаш добротата е абсолютно качество, с което той бе запознат.
— Предлагам да прочетете писмата, господин Гластон. Боя се, че второто ще ви шокира, но съм убеден, че и според вас не би било редно да не ви го показвам.
Седяха във фоайето с мамутовите растения, изправени като стражи до тях. Смайли подаде на Гластон двете писма, старецът ги пое, без ръката му да трепне, и ги прочете. Държеше ги на разстояние, наклонил назад едрата си глава, с полузатворени очи, а правата линия на устните му бе пречупена в ъгълчета. Накрая каза:
— Вие сте работили заедно с госпожица Бримли през войната, нали?
— Да, при Джон Ландсбъри.
— Ясно. Значи затова се е обърнала към вас.
— Да.
— Баптист ли сте?
— Не.
Известно време старецът мълча с ръце, сключени на скута. Писмата бяха на масата.
— Станли беше баптист, когато се ожениха. После се прехвърли към англиканската църква. Известно ли ви е това?
— Да.
— Аз съм от Север, а там такива работи не са приети. Баптизмът е нещо, за което се борихме и успяхме. То е почти като политическа принадлежност.
— Зная.
Гърбът на стареца беше прав, като на войник. Той изглеждаше по-скоро суров, отколкото тъжен. Изведнъж обърна очи към Смайли и го изгледа дълго и изпитателно.
— Вие преподавател ли сте? — попита той и Смайли си рече, че навремето Самюел Гластон сигурно е бил умен търговец.
— Може да се каже, че съм пенсионер.
— Женен ли сте?
— Вече не.
Старецът отново замълча и Смайли съжали, че не го беше оставил на мира. Накрая рече:
— Много обичаше да си приказва с хората.
Смайли не отговори.
— Съобщихте ли в полицията?
— Да, но те вече знаеха. Тоест знаеха, че според Стела, съпругът й се канел да я убие. Опитала се е да го сподели с господин Кардю…
— Със свещеника ли?
— Той решил, че е преуморена и не е добре.
— А вие как смятате?
— Не зная. Просто не зная. Но по това, което научих за дъщеря ви, съдя, че не е била с лабилна психика. Нещо я е накарало да изпита подозрения, нещо я е изплашило, и то много. Не мисля, че може да бъде подминато, без да му се обръща внимание. Не вярвам, че страхът й от насилствена смърт е просто съвпадение. По тези причини не вярвам, че е била убита от скитницата.
Самюел Гластон бавно кимна. На Смайли му се стори, че старецът се опитва да прояви интерес отчасти от учтивост, отчасти, защото ако не го стореше, идеше да си признае, че е загубил интерес към живота.
После, след дълго мълчание. Гластон събра писмата и ги върна на Смайли. Смайли очакваше, че ще каже нещо, но думи не последваха. Подир малко Смайли стана тихо и си тръгна от фоайето.
Глава 10.
Женички
Шейн Хехт се усмихна и отпи херес от чашата си.
— Трябва да сте много важна личност, щом Д’Арси поднася херес от добро качество — каза тя на Смайли. — Що за човек сте вие, да не сте в Almanach de Gotha6?
— Не, за съжаление. В събота двамата с Д’Арси вечеряхме у Терънс Фийлдинг и Д’Арси ме покани на чаша херес.
— Терънс е зъл, нали? Чарлс го мрази. Боя се, че са на съвсем различно мнение за Спарта… Горкият Терънс. Това е последното му полугодие, нали знаете?
— Зная.
— Толкова мило от ваша страна, че дойдохте на погребението вчера! Мразя погребенията, а вие? Черният цвят е толкова нехигиеничен. Обаче никога няма да забравя погребението на крал Джордж V. По това време лорд Соли беше в двора и даде на Чарлс две покани. Много е мил. Мисля си, че оттогава всъщност не можем да възприемем обикновените погребения. Макар че по отношение на погребенията човек никога не знае какво да мисли, нали? Подозирам, че служат за забава на простолюдието — шери-бренди и соленки с ким в гостната… Мисля, че в наши дни тенденцията за хора като нас е да правят тихи погребения. Без цветя, само с малък некролог и помен след това.