— От породата „Кинг Чарлс“ — подсказа му Ан.
— Историята е ужасна. Жената била бременна, а по професия той бил напълно правоспособен инженер, така че всъщност и двамата не ставали за домашни прислужници. Казали на Стела, че Дороти ще се прибере чак вечерта — била на киноложка изложба. Стела ги посъветвала да останат при нея, а вечерта отишла при Дороти и й казала какво е станало. Тя не беше от страхливите, нали разбирате. Макар че това не е само безстрашие. Стела просто е направила каквото е било необходимо в случая. Дороти се вбесила и настояла Стела незабавно да й върне бежанците. Стела й отговорила, че според нея те нямало да се върнат и се прибрала у дома. Оттам се обадила на бежанския център в Лондон и помолила за съвет. Те изпратили една жена, за да се срещне с Дороти и със семейството. Резултатът бил, че на следващия ден бежанците се върнали с нея в Лондон… Можете да си представите какво би направила Шейн Хехт от цялата тази работа!
— Не е ли научила за станалото?
— Стела го сподели само с нас, а ние го запазихме в тайна. Дороти започна да разправя, че бежанците си намерили работа в Лондон, нищо повече.
— Кога се случи това?
— Заминаха точно преди три седмици — напомни Ан на съпруга си. — Стела ми беше на гости вечерта, когато ти отиде в Оксфорд да разговаряш за стипендията и ми разказа историята. Днес стават точно три седмици оттогава.
После Ан се обърна към Смайли:
— Горкият Саймън, ужасно се измъчи напоследък. Феликс Д’Арси го натовари с изпитните работи на Роуд. И за един изпит да се поставят оценки е тежко, а за два е направо лудост.
— Да — замислено каза Саймън. — Лоша седмица. И всичко е доста унизително. Няколко от момчетата, на които преподавах миналото полугодие, сега са при Роуд. Неколцина, според мен, бяха безнадеждни случаи, но Роуд, изглежда, ги е подготвил чудесно. Прегледах работата на едно от тях, на Пъркинс, стигна до шейсет и един процента, а миналото полугодие получи едва петнайсет процента за далеч по-лесна тема. Изпитът му се зачете само защото Фийлдинг вдигна голям шум. Момчето е от студентите на Фийлдинг.
— Зная го. Червенокос младеж, отговаря за пансиона.
— Господи, нима го познавате? — възкликна Саймън.
— Фийлдинг ни запозна — обясни набързо Смайли. Между другото, споменавал ли ви е още някой за историята с бежанците на госпожица Д’Арси? Имате ли потвърждение и от другаде?
Ан Сноу го погледна учудено.
— Не. Научихме я от Стела. Естествено. Дороти Д’Арси изобщо не говори за това. Но сигурно е намразила Стела.
Смайли ги изпрати до колата и независимо от протестите им изчака, докато Саймън запали. Накрая потеглиха, колата се понесе с рев по тихите улици. За миг Смайли остана на тротоара — странна, самотна фигура, взираща се в безлюдния път.
Глава 11.
Палто, та да й е топло
Пощаджията не бил ухапан от куче; дявол се носел по вятъра; една жена знаела, че ще умре; един дребен обезпокоен човек по балтон стоеше в снега пред хотела си, а старателните удари на часовника от Абатската кула го зовяха да си ляга.