Смайли си взе довиждане с Ригби и слезе по познатото дървено стълбище. Отново усети лек дъх на подово масло и карболов сапун — същата миризма като в къщата на Фийлдинг.
Смайли бавно тръгна към „Соли Армс“. Но на мястото, където трябваше да завие наляво към хотела, той се поколеба и размисли. После бавно, почти неохотно прекоси пътя и тръгна към Абатския площад. Вървеше по южната страна, към къщата на Фийлдинг. Изглеждаше угрижен, дори уплашен.
Глава 16.
Музикални склонности
Вратата му отвори госпожица Трубоди. Клепачите и бяха зачервени, сякаш беше плакала.
— Извинете, дали мога да се видя с господин Фийлдинг? За да се сбогуваме.
Икономката се поколеба.
— Господин Фийлдинг е много разстроен. Съмнявам се, че ще пожелае да приеме дори вас.
Смайли я последва в хола и остана там, а тя отиде до вратата на кабинета. Почука, наклонила глава, после тихо натисна дръжката и влезе. Мина доста време, преди да се завърне.
— Господин Фийлдинг ще дойде след малко — уведоми го тя, без да го погледне. — Ще се съблечете ли?
Изчака го, докато свали балтона се, пое го и го закачи недалеч от „стола на Ван Гог“. Двамата стояха и мълчаха, вперили очи във вратата на кабинета.
После, съвсем внезапно, небръснат и по риза. Фийлдинг се появи на прага.
— За бога, какво желаете? — попита той с дрезгав глас.
— Исках само да си взема довиждане, Фийлдинг, и да ви изкажа съболезнованията си.
Един миг Фийлдинг го гледа втренчено. Тялото му беше отпуснато, тежко облегнато на отворената врата.
— Е, добре, довиждане. Благодаря, че се отбихте — рече той и махна напосоки с ръка. — Нямаше смисъл да си правите този труд, нали? — добави грубо той. — Можехте да се обадите с пощенска картичка!
— Можех, разбира се. Но нещата приеха такъв трагичен обрат тъкмо когато той е бил толкова близо до успеха.
— Какво имате предвид? Какво, по дяволите, искате да кажете?
— Имам предвид учението му… Напредъка му… Саймън Сноу ми разказа подробностите. Изумително е колко добре го е подготвил Роуд.
Последва дълго мълчание, след което Фийлдинг каза:
— Довиждане, Смайли. Благодаря, че дойдохте.
И се обърна да си влезе в кабинета, а Смайли извика:
— Няма защо… няма защо. Предполагам, че и клетият Роуд е бил доволен от изпитните резултати. Искам да кажа, та нали за Пъркинс вземането на изпитите е било въпрос на живот и смърт? При провал са щели да го изключат за следващото полугодие… Струва ми се, че макар да е отговарял за студентите, можели са да забележат, че надхвърля възрастта за това образование, а не му се е искало да ходи в армията. Горкият Пъркинс, трябва да е бил много благодарен на Роуд, нали? А и на вас, Фийлдинг, сигурен съм. Положително сте му помогнали и това е чудесно. Помогнали сте му и вие, и Роуд. Родителите му трябва да научат това. Те са в доста тежко положение, доколкото разбрах. Баща му е в армията и сега се намира някъде в Сингапур, нали? Сигурно са полагали големи усилия, за да задържат момчето в Карне. За тях ще бъде утеха да узнаят колко много е било направено за сина им, нали, Фийлдинг?
Смайли беше силно пребледнял. След малко продължи:
— Предполагам, че сте научили и последните вести: за нещастната циганка, която е убила Стела Роуд. Решили са, че може да бъде изправена пред съда. Според мен ще я обесят, а това ще бъде третата смърт, нали така? Знаете ли, ще ви кажа нещо, което е доста странно, но между нас да си остане, Фийлдинг. Не вярвам, че тази жена е убийца, а вие? Изобщо не вярвам, че го е направила тя.
Смайли не гледаше Фийлдинг. Беше стиснал здраво малките си ръце зад гърба. Стоеше с приведени рамене и наклонена на една страна глава, като че очакваше отговор.
Думите на Смайли сякаш причиниха физическа болка на Фийлдинг. Той бавно поклати глава и каза:
— Не, не. Те са убити от Карне. Карне е истинският убиец. Такова нещо може да се случи само тук. Това са правилата на нашата игра, играта на изключване. Разделяй и владей! — Фийлдинг погледна Смайли право в очите и изкрещя: — А сега, за бога, си вървете! Получихте каквото ви трябваше, нали? Можете да ме забучите с карфичка на малката си дъска, нали?
След което, за огромно притеснение на Смайли. Фийлдинг неудържимо се затресе в ридания, притиснал длан към челото си. И веднага придоби нелеп вид, защото изтриваше детските си сълзи със своята бяла като тебешир ръка, извърнал накриво огромните си стъпала. Смайли внимателно го отведе до кабинета, внимателно го постави да седне пред угасналата камина. После му заговори тихо, със състрадание в гласа.